Зададох улицата си на шофьора и щом таксито потегли, аз се загледах в изменящия се пейзаж.
Превозното средство спря пред един светофар, показващ червено.
Капки дъжд се стичаха по прозореца на колата, намалявайки видимостта ми, но въпреки това аз успях да различа силуетите на мъж и жена, пресичащи пешеходната пътека пред нас.Между тях имаше малко момиченце на не повече от 5 годинки, което те държаха за ръце.Детето се подхлъзна на мокрия асфалт и точно преди да падне, баща му го подхвана под мишниците и го вдигна на ръце.Момиченцето се сгуши в прегръдката му.
Семейството забърза напред и изкачи стълбите на една от верандите на близките къщи.Жената извади ключа си и отключвайки вратата, даде път на мъжа с детето в ръце.
Неканени сълзи запариха в очите ми.Тези хора ми напомниха за единственото нещо, което нямах.Семейство.Исках да имам семейство, с което да се шегувам на масата за вечеря.Майка, която да е до мен, помагайки ми да избера дрехи, с които да впечатля момчето, което харесвам.Баща, на който да му се иска да вземе пушка в мига, в който види мъжка ръка около раменете ми.Но не.Това бяха просто мечти.Майка ми постоянно бе в командировки, а баща ми..За него не ми се мислеше в момента. Мразех го затова, че е изоставил майка ми, когато е била бременна с мен, заради по-високопоставен пост на работата му, в друг щат...
В мислите ми изникна вида на самотния ни, пуст апартамент.В този момент осъзнах неопровержимата истина. Аз бях сама.
Вече нямах абсолютно никакво желание да се прибирам.
ESTÁS LEYENDO
My life turned 360 degrees
RomanceВалентина Макклийн е седемнадесет годишна аутсайдерка. Ученолюбива, саркастична и остроумна.Тя не се вълнува, като превзетите си съученички, от момчета.Нито пък изпада в истерия, защото роклята й няма да се връзва с вратовръзката на кавалера и за ба...
