Permission to dance

1

Момчетата чакаха нетърпеливо своя звънец за края на последния час. Искаха да се видят и да отърват мозъците си от това учене. Не след дълго звънеца би. Момчетата се събраха пред училището.

- Най-накрая момчета. - извика Джимин.
- Какво викаш най-накрая като не сме се виждали от миналото междучасие. - веднага му се сопна Техьонг.

Джимин го погледна, а в погледа му имаше мъка и разочарование. Не очакваше Те да се държи така.

- Извинявай хьонг. Не исках да те нараня.
- Според мен днес е подходящ ден да отидем на партито на Чен тази вечер. - каза Намджун, надъхан, че приятелите му ще се съгласят.
- Не е лоша идея. - добави Джонкук.
- Добре. Да се чакаме тук довечера към десет вечерта,
- Става. - казаха всички.

Момчетата се прибраха по домовете си. Някои с мъка си пишеха домашните, други изобщо не ги интересуваше ученето. Часът за срещата наближи. Момчетата започнаха да се гласят и не след дълго бяха готови и като по часовник всички дойдоха заедно и навреме на уговореното място.

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°

Малко промяна отново направих. Това ще е книгата, която ще пиша сега. Води се страшна....