Тайните на Елена

Глава 1

31.06.2015г.

- Направил съм къщички и на трите кучета , също така и малко басейнче , но трябва да сложим водни лилии , иначе онзи бяс като нищо ще цопне вътре. Вече почти всички тапети в новата стая на горния етаж са налепени , но остават 2 ролки. О, ще направим и ограда , която да разделя двора от гората , но ще е по-нататък. Тези дни е адска жега и не става за работа по двора.- настана мълчание,което успя да привлече вниманието ми и обърнах глава към татко , който явно се беше усетил , че не съм чула и думичка.

- Ъмм.. това е много хубаво. - опитах да изглеждам възможно най-ентусиазирана , така или иначе не ме познаваше толкова добре.

- Хаха - засмя се. - За какво си се замечтала така. За следващия път ще знам поне малко да измия прозорците на колата , за по-добра видимост към , това което гледаш.

Беше толкова красиво. Зелените планини и високите дървета ни обграждаха от всички страни, и сякаш щяха всеки момент да паднат върху нас. Усещах онова странно чувство за безтегловност всеки път , когато вперех поглед в безкрайните багри на Балкана. Песен на Ед Шийрън щеше да се впише идеално в картинката и да получа своят миг на екстаз.

- Доста се е изменило всичко. По-миналия месец също беше красиво , но сега когато всичко е цъфнало .. абе вълшебно си е.

Той запали цигара и отвори прозореца си. Усмихна се.

- Почакай да се качим на Велковци. Там е истината. Вс яка сутрин като станеш , още с отварянето на очите си се зареждаш с енергия. Понякога дори не пия кафе , можеш ли да си представиш?

- Нямам търпение. - казах с истинско вълнение. - Тази дунавска равнина толкова ме отегчи вече , а още повече и малката Виена. Знаеш как е , шумотевицата на големия град и непрекъснатите опасности. Русе се променя с всеки изминал ден , а аз все повече осъзнавам , че не намирам мястото си там.

Наистина беше така. Престъпността се беше увеличлила значително , а аз се разболявах от непрестанното посрещане и изпращане. От вкъщи - до училище и обратно , или ако случайно реша да се видя с приятели по центъра,веднага наставаше суматоха вкъщи,кой ще ме изпрати или закара,а после как ще се прибера. Абе направо се отказвах да излизам,всеки път се чувствах сякаш ще излизам зад граница.Пълен кошмар - затворник в собствения си град.На всичкото отгоре за нещастие живеех в крайните квартали, пълни с роми и клошари. Както и да е. Добре , че имах късмета баща ми да е от този край и да мога да ходя постоянно нагости при него или роднините по негова линия. Дори първият ми сериозен приятел беше от там. Връзка от разстояние цели три години , а в момента го мразя до толкова , че се принудих да не оставам в града при баба , дядо и братовчедите , както всяка ваканция , а да отседна при баща ми и приятелката му, които живеят в една от близките махалички , нагоре в Балкана. Мда, пропуснах да спомена , че родителите ми са разделени , но честно и директно казано , не искам да пиша по този въпрос. Дълга и заплетена е историята , както и тази с мен и бившия ми приятел.

- Каза ли на леля си, че ще оставаш горе ? - попита баща ми с видимата надежда да чуе положителен отговор.

- Ами, аз мислех , че ти ще й кажеш. - настана мълчание за момент.

-Ох , лошо седларов.

- Спокойно , ще се справя с това.

Леля ми не харесваше особено факта , че мама и татко са разделени. Когато татко се нанесе при Елисавета и малкия й син Алекс , аз едвам приемах промяната . Той почти не ми обръщаше внимание и постоянно сякаш демонстративно искаше да се чувствам на втори план. Беше много тежък период , който споделих с леля ми , но по-късно реших да смъкна гарда и да се пусна по течението. Приех положението такова каквото е и просто спрях да гледам на него като на човек , на когото мога да разчитам за нещо повече от добре изкарана ваканция и празни приказки. Въпреки всичко си го обичах и знаех , че и той ме обича , но на този етап явно беше избрал да започне на чисто и все някой трябваше да отпадне от играта. Мисля , че за момент правеше някакви опити да се разкъсва между двата края , но така или иначе не се получаваше.

Надявах се всичко с престоя ми при тях да беше предвидено и да не се оказвам в тежест на Ели. Аз я харесвах. В началото ми се стори малко откачена в буквалния смисъл и още толкова странна , но с времето се научих да си затварям очите за някои неща и спрях да се опитвам да се меся в техните отношения.

- Хайде добре дошли Госпожице и придворните 3 куфара. Надява се да се насладите на престоя си в града на мечтите със замираща култура , но никога неостряваща хипнотичност.

И двамата се засмяхме а в стомаха ми заиграха сякаш милиони пеперудки, когато прочетох името си на голямата бяла табела. Зад тази табела още отзвучаваха виковете на емоциите и преживяванията от миналите ваканции , а празните страници се разгръщаха , готови за нови истории , пиянски походи и нощно къпане , избухване в малката Бирария и нощни приказки под звездите с одеало на средата на стадиона. Сълзите ми за момент се насълзиха , когато се сетих , че вече няма да е същото ... защото Роско го нямаше в живота ми , но както в последните няколко месеца , просто пропъдих големите му кафеви очи от главата си и се принудих да се усмихна. Всеки край водеше до начало , а аз не смятах да се отказвам от моя град , моето родно място и моето сантиментално име : Елена.