The Stalker

Непознатия

По всичко личеше че се задава буря. Небето ставаше все по черно а мирисът на дъжд изпълваше дробовете й . Вятърът се усилваше и уплиташе дългите и руси коси. Тя не смееше да се обърне назад но го чуваше , чуваше скърцането от колелцата на куфара му. И всеки път когато тя усилваше крачка и скърцането на колелцата се изостряше и забързваше. Дали не грешеше , дали това не беше просто един обикновен непознат вървящ по пътя си , и дали ако тя спре тои ще я подмине оставяики я без дъх от страх. Изведнъж вятъра отихна както и всичко около нея , за секунда тя не можеше да чуе звукът на колелцата, но и без да се обръща за да се увери тя знаеше че тои все още е там вперил дълбокия си поглед в нея изпитваики всеки неин жест. Но тя все пак продължи по пътя си и сви в една видимо тясна уличка. Но този път монотонното прибиране до вкъщи беше убезпокоено от скърцащия звук на колелцата което се усилваше с всяка секунда. Тя потръпна когато тои се изкашля, можеше да чуе сърцето си в ушите, потръпваше от всеки околен звук и дишането й ставаше все по учестено с усилването на скърцането. И ето го пак неуловкото усещане че някои е вперил поглед в теб. Изведнъж тя усети как една сълза се спусна по бузата й , после и още една и още една .... плачеше ли защо плачеше. Изведнъж дишането й се нормализира и ето я стоеше пред входната й врата и държеше ключовете си с треперещата си ръка. Тя не се бави много за да отключи вратата си , заключи я два пъти и се срина на пода , нямаше повече сълзи само страх. Изведнъж дъхът й спря когато чу скърцащия звук пред вратата си. Тои спря и една голяма сянка с мъжка форма се наведе към прозорчето на вратата.
   Тя осъзна че всичко е приключило когато отново чу скърцането да се отдалечава. Още няколко сълзи се спуснаха по лицето и преди да се изправи на крака. Милиони въпроси се появиха в главата й. Страхът обвзе тялото й и единственото което се въртеше в главата й беше скърцащия звук от колелцата на стария куфар.