Университет за сънища

Да вярваш само на очите си

Ори и Алис, се приготвяха за училище.
Навън беше студено, защото идваше зима, а украсата на дърветата падаше.
Ори си мислеше, докато ходеха към класната стая:
- Същия монотонен ден, точно като миналата година, същите глупави ученици, същите цветя които трябваше, да предам на класната. За щастие този ден свършва по-рано.
След като влезе в стаята, той забелязваше гледката, на една празна, бяла и еднаква стая, имаше една тебеширена дъска, и бюро които изпъкваха повече, от цялото помещение.
Учениците насядаха по местата си, а по-късно госпожата дойде, с леко закъснение.
Започна да обяснява, че тази година класа трябвало да се стегне, защото щяло да има матури, че вече са дванадесети клас, и престъпват отговорности и прочие.
Разбира се, никой не я слушаше, докато не изрече следните думи:
- Ще имате нов ученик, казва се Рейчъл, моля представи се.
В този момент от най-задните чинове излизаше момиче, което никой не бе забелязал да е влизало в стаята.
Изглеждаше чаровна, тя имаше руса и права коса, носеше диадема, облеклото и бе черна пола и черна тънка блуза на бели ръкави.
Също в ръцете и имаше книга на тема "Биология" в ръцете си.
- Аз съм Рейчъл, и съм новата ученичка тук, приятно ми е да се запознаем.
Всички я поздравяват, момчетата бяха хлътнали по нея, още от първия поглед, поне така изглеждаше, а момичетата видимо завиждаха, подхвърляха се коментари от сорта на:
- тя носи единствено спирала, как лицето и блести така?
- виж стила и чистите дрехи, завиждам!
- има такъв красив чип нос и блестящи кафеви очи!
И още подобни приказки, на които Ори не бе обърнал внимание, мислеше си как след часът ще е с Алис, да играят шах и настолни игри заедно за да се разсея от баща си и училище.
И краят на часът дойде, момчетата разпитваха Рейчъл но тя отказваше да говори с тях.
Обратно на очакванията им, тя се приближи до Ори и му казваше:
- Може ли да ме разведеш из училището, изглеждаш най-надежден от всички тук.
- Ами, имах планове с една приятелка да гледаме играем настолни игри след училище.
Отговори Орландо
- Наистина ли, поне да ме насочиш към някого който може?
Тогава класната бе пристъпила напред и рече:
- Аз ще я разведа
След това Рейчъл благодари на госпожата и напуснаха стаята.
Алис имаше уроци по рисуване след училище, а Ори напълно забрави за този факт, и сега се чувстваше гузно за това че отказа да разведе новото момиче, макар че нямаше кой знае какъв интерес към нови хора.
Ори и Алис слизаха по стълбите в училище, след това се разделиха. Алис отиваше на първия етаж в ателието по рисуване, а Ори към домът му.
На път към къщата си Ори реши да смени маршрута, и да мине през една пътека в близката гора, защото имаше тълпа хора които стачкуваха срещу кмета на града за липсата на вода.
Всички улици бяха претрупани, не че градът беше голям, но и без това Ори искаше да мине през гората, защото според него му действала пречистващо.
Докато навлизаше в гъстата гора той виждаше къщата на горския, в началото на гората, тя бе доста стара, имаше брашлян по стените и паяжини по прозорците, сякаш никой не живееше тук.
Чуваше вятъра как шумеше в ушите му, ходеше известно време и слушаше песента на птиците и се наслаждаваше на разходката.
Накрая той стигна до раздвоение на пътя, като чели нова пътека в гората която не бе виждал преди.
Тогава се чу глас:
- Ей ти, ела насам, имам новини за теб!
Ори се уплаши, след това се обърна и каза:
- Кой е, Алис?
- Спокойно не целя да те нараня.
Чуваше се глас от новата пътека, а
Ори не го виждаше ясно. Наподобяваше човешка фигура, поне два метра висока, виждаше се само силуета, на създанието из между храстите.
Опитвайки се да игнорира повика, Ори тръгна напред по пътеката към домът му, но още преди да направи и стъпка усещаше ръка на рамото си докато чуваше сковаващият му глас:
- Ще видиш, ще търсиш отговори при мен ти, в момента който видиш номера четиринадесет.
В този момент на Ори му причернява и пада на земята до едно дърво.
След известно време се събужда в тревата и изпаднал в паника.
Навън се беше стъмнило вече, трябваше да е в къщи.
Не можеше да се ориентира къде е в тъмнината, пък и беше студено, и след като се изправи заповаше да се движи безцелно, с надеждата че ще намери някого за помощ.
След доста скитане и мръзне на ляво на дясно, Ори му се причуваха стъпки около него, светлина започна да се появява и фенер осветяваше околностите.
Чу се глас:
- Има ли някой тук, нека да се покаже!
Ори виждаше силуета на човешка фигура, и единственото нещо което успява да различи е брадва в ръката му.
В този момент Ори реши да се скрие в близките храсти, мислеше си:
- Как само на мен се случват такива неща.
Непознатия се провикна отново:
- Не се крии, няма смисъл.
Момчето седеше неподвижно, в очакване човека да мине и продължи напред, и така стана, или поне така си мислеше Ори, не след дълго непознатия се спря на място, бе на няколко метра от него.
В този момент, тишината се чуваше най-шумно, Ори бе в паника, не знаеше какво ще му се случи.
- Здравей дребен, какво те води тук по това време на нощта?
Говореше импулсивно и енергично непознатия клякайки пред Ори, докато го осветяваше с фенерчето.
- Изгубих се.
Каза Ори с леко дрезгав глас.
- Тогава нека те върнем в гнездото ти, при твоите майка и баща!
Каза вълдошебено непознатия.
- Моля?
- Казвам се Ронин, аз съм горския на града ни, жителите ме обожават. Убеден съм и че ти ще ме обикнеш, дори животните в гората ме обожават, нали така?
В този момент нещо съскаше от храстите, и горския се обърна и рязко хвана нещото от земята.
Вдигаше си ръката и в нея имаше една змия, бе я хванал за врата, осветяваше я с фенерчето докато казваше:
- Ето, дори и мамбата ме обича!
Змията изсъсква и започва да се гърчи в ръцете му в опит да се измъкне от хватката му но той я държеше здраво.
Ори шокиран и уплашен от змията се отдръпва от човека.
Тогава Ронин енергично продължи:
- Искаше да ме целуне, но тя не знаеше че е отровна. Знаеш ли че отделя паралеризиращи токсини и отровата и е смъртоносна за хората?
Тя засяга мускулите, белия дроб и сърцето, и като мускулите откажат настъпва задушаване!
Или че се движи с пет метра в секунда, наистина забележително!
Ори останал без думи го гледаше, дори не чуваше какво говореше по нататък, мислеше си:
- Този е полудял, дали обаче ще може да ме изведе от тук?...
Огледа се наоколо и успя да различи къде се намира, и на къде трябваше да потегли за домът му, но му трябваше светлина.
И продължи на глас:
- Може ли да ме изведете от гората, живея на запад от тук.
- А, да родителите ти трябва да се притесняват за теб, ами така да е!
Тогава горския захвърли змията надолу по един склон и тръгна напред.
Ори притича до него и се движеха заедно.
След малко ходене Ронин го попита:
- Е, какво те води тук
- Реших да мина по заобиколен път, прилоша ми и припаднах.
- Хм, трябва да отидеш на лекар за тези неща.
- Чувствам се страхотно.
Каза Ори докато трепереше от есенния студ, тогава горския му даде горнище.
След това Ронин го погледна със сините му очи, замисли се за малко, и импулсивно каза:
- Стоп!
Ори се спря и се огледа
Ронин продължи:
- Щеше да настъпиш охлюва!
Не те ли е грижа за животът му, виж колко е прекрасен.
В този момент го хваща и си го слага на дланта, а докато го гледаше очите му блещукаха.
- А и между другото, на няколко метра от нас има мечка, тя е кафява така че бъди спокоен, и се движи бавно напред.
- Какво?
Ори започваше да се паникьосва и да трепери,
- Не изоставяй, от твое дясно е.
Горския продължи напред
А Ори бе уплашен до кокал.
Животното което най-много го ужасяваше бе мечката, с такава височина остри зъби и нокти. Макар да знаеше, че тях ги е страх повече, и все пак настръхваше като ставаше дума за тези животни.
Лека полека успяха да изгубят животното, и тогава Ронин каза:
- Уплаши ли се?
- Разбира се, как да не се уплаша!
Възкликна Ори
- Да знаеш че там нямаше мечка, Вярвай само на очите си за в бъдеще.
Горския го погледна със сериозен поглед, и обикновеното му леко усмихнато лице изчезна.
Ори бе останал без думи, никога не бе виждал толкова странен човек.
За негово щастие стигнаха до улицата му.
Горския каза:
- Айде чао дребен, до нови срещи.
- Довиждане.
Каза Ори след като му върна горнището, никога не е бил по объркан, но сега трябваше да мисли какво да обяснява на баща си.
Той пристъпваше на прага на вратата,
краката му трепереха, като знаеше какво щеше да се случи ако баща му го хване да се прибира толкова късно.
Докато Ори отваряше бравата, се усещаше напрежението във въздуха.
Разбира се, телевизора светеше, а баща му бе на дивана, изглеждаше заспал.
Възможно най-тихо Ори се промъкваше и точно като стигна до стълбите чу гласът му:
- Часът е дванадесет през нощта, застани пред мен и ми обясни къде беше до сега.
Сърцето на Орландо спря за секунда, преглътна и крачка по крачка застана пред баща си. Изглеждаше изключително слаб, толкова слаб че скулите и ребрата му се личаха, имаше средно дълга бяла коса и сиво-кафеви очи.
Бледа кожа като на мъртвец, бе без тениска и носеше обикновени дънки.
- Минах по заобиколен път през гората и се изгубих, горския ми помогна да излезя.
Казваше Орландо, след което баща му поседя малко в мълчание докато гледаше детето безизразно, тогава той започваше да се изправя бавно, беше висок около метър и осемдесет.
- Погледни ме в очите, Орландо
Казваше баща му.
Ори погледна нагоре към очите му,
Тогава баща му рече:
- Мисля че си позволяваш прекалено много из тези дни, като чели ти липсва дисциплина? Идваш късно, хора ти влизат в стаята посред нощите и правиш проблеми на горския.
Орландо премълча, той гледаше баща си, и в очите му се четеше злобата която притежаваше.
Миг след това, бащата му заби шамар, след което го хващаше за яката, и го вдигаше във въздуха, предвижваше го към гардероба и го вкара вътре, след което го заключи.
- Там ще си останеш до сутринта!
И да си научиш урока, мизерник такъв.
Крещеше на Ори докато се връщаше обратно към дивана.
Гардероба, бе от много здраво дърво, с дебели дъски, а вътре не пробиваше лъч светлина, имаше стари вълнени дрехи вътре.
Които създаваха дискомфорт на Ори.
Бе развил клоустрофобия от този гардероб и след първата минута в която прекара вътре получи паник атака, едва дишаше, и на всичкото отгоре той се бил разболял от стоенето на студа.
Но баща му не обърна внимание, защото гледаше поредното криминале.
След пет минути, Ори чуваше как Ихар бе дошъл да говори с баща си:
- Не е моя работа, но до кога мислиш да го наказваш така, тази година завършва, почти е пълнолетен.
- Децата трябва, да се възпитават, не ме карай и теб да те накажа
- Знаеш че не можеш, майка би се разочаровала ако те види така.
В този момент баща му се изправя и събаря масата пред него,
- Не ми говори така, момченце.
Дори да си на двадесет и две години, пак си ми дете!
- Срам ме е да се нарека твои син, с какво ще се докажеш че си баща, с това че заключваш детето си с в гардероб?
Тогава Ихар отиде до гардероба, извади ръката си от джоба и разтвори дланта си.
- Ако обичаш дай ключа, тогава може и да заприличаш на кадърен баща, случилото се с майка не те оправдава.
Ихар не трепереше пред баща си, той също, бе с бяла и дълга коса висок метър седемдесет и осем, носеше широки и дишащи дрехи.
Баща му започна да мърмори и хвърли ключа в краката на Ихар,
След което рече:
- Тогава като си толкова добър да даваш пример, говори с него за тези неща, следващия път няма да му се размине!
След като гардероба бе отключен
Ори и Ихар се качиха по стълбите
И преди да си влезят по стаите Ихар каза:
- Просто внимавай, не обръщай внимание на баща ни. Трябва да пораснеш вече, и да поемаш отговорностите в твои ръце.
Ори смутен си влезе в стаята и размишляваше защо само той има такива проблеми, междувременно намери писма от Алис, но не ги прочете защото бе уморен, и директно си легна и заспа.
На сутринта Ори стана малко по-рано от обичайното, за да направи сандвич за брат му, понеже днес щеше да отпътува за университета му, който бе много надалеч от тук. И след като направи сандвичите, той почукваше докато отваряше вратата на стаята му, като чели още спеше, странното е че е спал на отворен прозорец.
- Направих ти сандвич за училище, ще ми липсваш като заминеш.
Ихар бе завит през глава и обърнат към стената
Ори реши да го събуди защото скоро му е влака и като се приближи, осъзна че той дори не е тук.
Тогава Ори рече:
- Най-вероятно вече е тръгнал към университета.
След това се приготвяше за училище и тръгваше, тогава той се срещна с баща си и му каза:
- Без глупости Орландо, знаеш вече.
- Мхм
Каза Ори докато затваряше вратата след което се запъти към къщата на Алис, при позвъняването на звънеца тя отвори рязко и каза:
- Помислих че си умрял! Къде беше?
- Дълга история, нека ти разкажа..
И тръгнаха заедно към училище.

* * *
Здравейте отново, това е втората глава на историята ми.
Надявам се да ви е харесала и ако е така може да гласувате като натиснете звездичката отдолу.
Желая да чуя коментарите ви, какво ви е харесало, какво не и коя ви е любимата част.
До нови срещи :).