Завинаги с теб

Осма глава

Първият ни ден в Барселона започва с безумно тряскане на вратата. Отварям рязко очи и почти падам от леглото. Прескачам стаята на няколко крачки и отварям вратата.

-Ставайте! - почти изкрещява в лицето ми придружаващата учителка госпожа Петрова.

-Добре, де, добре. - измърморвам и затварям вратата.

Заемам се с трудната задача да събудя останалите. Оказва се, че е далеч по-трудно отколкото го мислех. Най-лесно събуждам Тереза.

-Хей. - казвам вяло. - Помогни ми да събудим другите.

-Добро утро и на теб.

Вдигам вежди.

-Седем часът е. Не е добро.

Аз събуждам Рада, а Тереза – Елена.

-Колко е часът? - Елена сяда в леглото и си удря главата с рамката на горното легло.

-Седем и половина. - отговарям.

Тя простенва.

-Хей, ако Петрова крещи после, че сме закъснели, няма да съм виновна.

-Добре, де, ставам.

След закуската отиваме в конферентната зала, за да ни разделят на екипи и да ни дадат заданието.

-Така – започва завеждащият, който е посредник на програмата. - Сега ще ви раздам програмата за всичките пет дни. Сутрин ще работите по проектите си, не се тревожете, не са трудни и изискващи твърде много концентрация. Следобед ще имате свободно време, за да разгледате града. Вечерният ви час е единайсет. Предполагам знаете, че нямате право да пиете или да ходите по барове и клубове.

Из залата се чуват няколко разочаровани подвиквания.

-Няма „ехее". - казва завеждащият. - Това е положението. Другото – на таблото зад мен има списък с екипите, разпределяни сте случайно, така че не се сърдете ако не сте по приятели, защото е само за четири дни. На петия ден ще представяте проектите. Пък и ще работите по четири часа. Не се чак толкова осакатени откъм компания. Свободни сте. Погледнете таблото и след половин час ще се съберем пак тук, за да ви раздам темите по отбори.

Бързам да видя с кого съм в отбор. Не намирам името си особено бързо. В моята колона пише:

Григор Костантинов

Людмила Саранко

Красимир Иванов