MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

38 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- Така, нека продължим! - обърна се към нас Джаксън. - Т/И? Искаш ли да опиташ?

- Ам... добре - притесних се леко. Ох, дано се справя.

Тръгнах към Джаксън, за да започна с представянето си.

- Дишай. Знам, че можеш - прошепна ми, когато минавах покрай него, така че да не чуят другите.

Само му кимнах, чувствайки се по-сигурна в себе си от думите му.

- Моята мисия е за грабеж на банка и са ни дадени данните, че не е толкова строго охранявана - има малко камери и само два бодигарда, стоящи на входа. С нашия хакерски отдел лесно ще прекъснем охранителната система, за да не могат да ни забележат и за да им попречим да повикат полицията. За тази работа ще ни трябват поне трима човека - един, който да се справи с бодигардите, един, който да държи служителите под контрол, и един, който ще накара директора на банката да отвори сейфа, пълен с пари. Като всичко това е нужно да бъде изпълнено в рамките на 20 минути. Лесно и бързо, ако екипът ни е усъвършенствал плана, разбира се. Това е - с последните си думи най-после успях да си поема въздух.

- Невероятно, изненадан съм - започна да ръкоспляска Джаксън, карайки ме да се обърна към него. - Имам само един въпрос - погледна ме преценяващо, карайки притеснението ми отново да се завърне. Аз само кимнах, давайки му знак да го зададе. - Подразбира се, че всеки от екипа ще има поне по едно оръжие - било то кинжал или пистолет - това няма значение. Има значение дали екипът ще нарани някого от служителите при обира или не?

Моля? Какъв е този въпрос? Защо точно на мен се реши да го зададе? О, не... това е трик. Сигурна съм, че баща ми го е накарал да ме пита. Това значи само едно...

- Естествено, че ако заложниците не се възпротивят или не направят нещо, рискуващо мисията ни, няма защо да използваме оръжията си срещу тях. Безмисленото кръвопролитие е ненужно особено в такава мисия, защото хората лесно се влияят от неща, които ги плашат. Например, ако започнем още с влизането си да убиваме, има шанс те да реагират панически и, без да мислят за последствията, да се пробват да избягат или да позвънят на полицията. Искаме работниците колкото се може по-спокойни, за да не настане пълен хаос, водещ до провал на плана.

- Хм, чудесно разсъждаваш - започна той. - Но, да кажем, че просто един човек от служителите тръгне да прави нещо безразсъдно - довърши Джаксън.

Ах, знаех си, че това иска да чуе от мен. Надявах се да мога да избегна тази част. Е, искаш да чуеш какво мисля? Ще ти покажа, Джаксън.

Затворих очи, вдишвайки, а когато ги отворих лукава гримаса се беше настанила на лицето ми.

- О, какво смятам за правилно да се направи? Хаха - лек присмивателен кикот се откъсна от устните ми, карайки Джаксън да ме погледне объркано. - Нужно е единствено да прекараш куршум право през черепа на бунтуващия се, за да накараш всички останали да разберат, че с тях ще се случи същото, ако не си седят мирно и кротко - мой ред беше да намигна на учителя ми, завършвайки престорено-психопатската си мисъл.

Цялата зала беше изпаднала в мълчание, обърнах се да ги погледна, не разбирайки с какво чувство се взират в мен. Учудване? Страх? Страхопочитание, може би? Не знам, но ми харесва това чувство. Върнах погледа си на Джаксън, който само изучаваше лицето ми с поглед.

- Т/И, знаеш ли мотото на мафията ни? - попита ме той.

Отново въпроси ли? На разпит ли съм или на уроци?

- Не - отговорих просто.

- Мотото на мафията ни е "Убивай, за да те уважават". А ти с точни думи току-що даде пример за него - усмихна ми се удобрително той. - Пляскайте за Т/И! - всички се подчиниха на заръката му, като той също последва примера им.

Леле, това беше чисто научкване. Може би трябва да пусна билетче от тотото...