"Какво да правя, какво да правяяяя" бързо започнах да се чудя аз наум. "Сега, ако го последвам, хората ще разберат, че има нещо, а ако го оставя край с моята любов!" Да ви кажа, раздвоената любов е наистина трудно нещо. Разбира се тези неща ми минаха през ума точно за част от секундата, защото всички ме гледаха и това ме убиваше!
- Благодаря ти миличък! Много ми харесва изненадата ти! - излъгах аз, защото мечето беше ужасно и защото просто не исках мече от него. Той естествено сметна за нужно, че докато всички ни наблюдаваха, трябва да ми се нахвърли и буквално да си напъха езика в гърлото ми.... Това беше отвратително преживяване, беше ми гнусно така да го целувам все едно няма нищо и все едно не съм влюбена в друг. Виждах как той ме гледаше, виждах колко влюбен бе погледът му. Това мило момче беше влюбено до уши в мен и просто не си давах сметка как щях да го нараня, когато един ден му призная, че всичко приключва? Не знам. Ето отново тези две проклети думи, които са толкова кратки, но и толкова объркващи в същото време. Набързо изядох сандвича си и излъгах, че бързам за урока по химия. Хукнах точно пет минути след като Джейсън беше излязъл. Тръгнах безцелно по празните коридори, но той никъде не се мяркаше. Нито в някой кабинет, нито в някоя тоалетна, нещо никъде не го намирах. Реших за всеки случай да видя в салона по физическо и там за щастие го намерих да гризе червена и сочна ябълка като устните си и нервно да потропва с крак. Цялата настръхнах, толкова много исках да оближа сладките от ябълката му устни! Той обаче ме видя и наведе поглед надолу.
- Какво има?
- Нищо, какво да има? - каза той малко по-ядосано от обикновено.
- Ами не знам - рекох аз тихичко и го погледнах право в очите. Тогава осъзнах, че без да искам съм седнала твърде близо до него и когато вдигнах поглед можех да усетя сладкиятму дъх. Божичко, по цялото ми тяло побиха тръпки. Дишането ми се учести, усетих как и неговото се промени. Само три сантиметра ни деляха един от друг. Ако можех само да се приближа съвсеееееем мъничко, щях да опитам от ябълката, но от устните му ....
- Не ме гледай така, смущаващо е - засмя се той и отклони поглед.
- Леле, краля имал и смушения - ухилих се аз и се опитах да се отдалеча малко, защото бях на косъм да го целуна. Не знам, предполагам, че няма да издържа втори път, ако имаме такава случка.
- Хей, не се бъзикай така с мен!
- Не се бъзикам сега, просто ми стана странно и исках да те питам, защо се ядоса толкова? - бях любопитна, не отричам!
- Ами мисля, че вече знаеш отговора - каза Джейсън загадъчно и ме погледна с онзи секси поглед от който се разтапям всеки път.
- Ами всъщност имам една теза ... - веднага в съзнанието ми се появи предполагамия отговор, който щеше да ме задоволи.
- Да я чуем, спокойно ще ти кажа дали е вярна - засмя се Джейсън и отхапа от ябълката.
- Амииии, понеже ти не знаеше за мен и Даниел излезе, защото се ядоса?
- Аз не се ядосах бебс, аз изревнувах.
- Да, но не разбирам защо?
- Защото съм влюбен в теб?
КАКВООООО???????? ВЛЮБЕН В МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕН?????????И ДА РЕВНУВА??????? ДЖЕЙСЪН????????? И реши да ми го каже чак сега, няма проблем!
- А? - успях да изтръгна от гърлото си само този звук, за друг нямах достатъчно течаща мисъл.
- Аха, точно това, което чу.
Ето тук вече бях зашеметена. Имах чувството, че ще повърна. Рязко, като него, се изстрелях от салона, прибрах се вкъщи и започнах да плача като малко момиченце...
