Everything has changed

Change

Стоях пред психолога ми д-р Джеймс. Още не можех да повярвам какво се беше случило преди седмица. Родителите ми... тях вече ги нямаше. Останах сама. Спомням си момента, в който разбрах за поредната автомобилна катастрофа.
Ретроспекция
,, Седях на дивана и чаках нашите да се приберат от командировка. Чудех се защо още не са си в къщи. Включих телевизора и минавах от програма на програма. Оставих дистанционното и отидох да взема пицата от чакащият на вратата доставчик. Тъкмо преди да седна по телевизията дойде време за новините.
- За съжаление Калифорнийският път взе поредна жертва. Кореспондентът ни докладва,че е намерена кола блъсната в дърво. Разбрахме, че мъжът е починал на място , а жената в линейката напът за болницата.-каза водещата.
Ами ако това са родителите ми. Не. Не може. Те ще се приберат след малко. Но водещата заговори отново:
-Потвърдиха, че жертвите са Лили и Джордж Мейсън.
Това не е истина. Невъзможно е. Защо трябва да са те? "
Край на ретроспекцията
Всичко се случи преди две седмици , а сега трябваше да остана при сестрата на тате. Тя реши,че ще е полезно за мен да посетя психолог преди да е станало късно и да се депресирам. Всички изказваха съболезнованията си и ме съжеляваха. Аз не исках това. Исках просто мама и татко да са с мен.
- Ема, слушаш ли ме?-попита доктор Джеймс.
- Ъм, не съжелявам.
- Смятам,че ти е нужна промяна. Според всичко,което чух, ще е по-добре за теб ако смениш оствановката.
-Докторе, но тук са всички мои приятели.-възразих. В Калифорния са най-близките ми хора. Както и Касиди. Тя е моята най-добра приятелка. През тези две седмици беше неотлъчно до мен и ми помагаше.
- Знам,че е така. Просто мисля, че новата атмосфера би ти помогнала да продължиш напред. Потърси дали нямаш някой близък , който живее извън града. - аз кимнах и станах от стола. Пожелах лек ден на психолога и се запътих към дома на леля Шейлин...
-Прибрах се. Може ли да те питам нещо.
- Разбиресе , скъпа.- отговори тя и ме прегърна.
- Имам ли някакви роднини извън града,страната или някъде не в Калифорния?
- Хей, откъде дойде тази идея? И мисля, че сестрата на майка ти - Кейт , живее в Лондон. Сега ще ми кажеш ли какво ти се върти в главата,Ема?
-Психологът ми, ме посъветва да сменя града за известно време, за да се разсея от всичко тук. Може ли да говориш с Кейт?
-Да, разбира се. Даже още сега.

Ето мее на летището и се сбогувам с Касиди и леля.
- Емааа, толкова много много много ще ми липсваш.
- И ти на мен. Какво ще правя без теб в Лондон...
- Хейй, не искам да си тъжна. Достатъчно преживя, сега е време за малко промяна и готини момчета в Лондон!- каза усмихната Касиди.
-Не мисля, че ще си открия мъжа там, но ти първа ще разбереш. Довечера ще ти звънна по Skype.Обичаам тее.-казах аз и я прегърнах за порщеден път.
Махахме си до последно. Качих се в самолета и сложих слушалките си.Пуснах си See you again и погледнах през прозореца. Очакваше ме дълъг път. И дори не знаех какво да очаквам от Лондон, от леля Кейт. Просто заминах и пътувам в мъгла. След тези задълбочени мисли реших,че ще е добре да поспя.

Важно. Не знам дали да продължавам историята,защото сигурно никой няма да я чете. Но все пак ако има някой , заради когото да продължа моля да каже :)