Трябваше да се състезавам с Макс?!
-FUCK!!!-извиках аз и веднага сложих ръка на устата си. Ох...много съм зле-Извинете!-казах и погледнах извинително.
-Няма нищо! Хайде, качвай се!-подкани ме Мери. Качих се на Кара и застанах на стартовата линия. Дори не поглеждах към Макс. Чух сигнала за тръгване и Кара се изстреля като стрела. Беше ужасно бъраза! Имаше тънки, дълги и силни крака, които бяха мнооого бързи. Коня на Макс също си го биваше, но не толкова, че да бие Кара. Бяхме на първо място, а Макс на второ. Спечелих поредният медал! Уха!!! Слязох от Кара и подадох юздите й на момчето, което имаше грижата да я заведе в конюшнята заедно с Гари, да ги напои и да ги остави да си почиват. Но преди да я отведе аз я прегърнах и й казах:
-Браво, момиче! Беше перфектна, както винаги!
Тя ми отвърна с цвилене и пръхтене и се запътих към Мери и Дани, които ме чакаха в залата за награждаване. По пътя срещнах Макс.
-Поздравления! Наистина си добра! И ти и Кара!-поздрави ме той.
-Благодаря!-отговорих му.
-Сара...аз...искам да поговорим...виж...аз все още те обичам! Беше грешка да слушам Моли и...
-Радвам се, че си го осъзнал, но вече е късно!-прекъснах го. Не исках да го слушам. Не, защото не ми беше приятно да ми се извинява, а, защото щях да се разплача, ако беше казал още нещо. Минах покрай него и продължих към залата. "Сара! Няма да плачеш! Дръж се!" Само това си повтарях докато вървях към залата. Щом влязох Дани веднага ме хвана и ме вдигна. Аз се засмях и когато ме пусна го гушнах.
-Браво на теб, любов моя!-каза ми и ме целуна.
-Благодаря!
Мери дойде и също ме поздрави. Трябваше да чакаме половин час, ако не и повече, докато започне награждаването, а то отделно си траеше около два часа. Най-после започна! Извикаха всички участници по име. Подредихме се рамо до рамо, а най-приятното беше, че аз съм единственото момиче. Бих всички тези "опитни ездачи"! Чух гласа на водещата на награждаването. Започна с някакви скучни речи. Накрая, след едночасово говорене и стоене като плашило сред залата (от което краката ми изтръпнаха), водещата започна награждаването. Имаше стълбичка на шампионите с 1-во, 2-ро и 3-то място. Аз застанах на първото място, Макс на второто и на третото място беше момче на име Дрю. Връчиха ми купата, а Кара-накичиха с венец и й сложиха медал. След още един час всичко приключи и хората се разотиваха. Бях доста изморена. Мери предложи да отидем да хапнем пица и аз се съгласих, защото не ми се правеше вечеря, но преди това Мери трябваше да заведе конете в базата, а аз-да се оправя. С Дани се прибрахме. Аз се качих, изкъпах се и си облякох черни прилепнали дънки, сива тениска със златен надпис Obey, коженото ми яке и черни кецове на Supra. Вързах косата си на висока опашка и си сложих спирала и гланц за устни, сливащ се с цвета им. Щом слязох Дани беше готов. Носеше бяла тениска с червен надпис Obey. Уха! Все едно сме се уговорили. Носеше също черни, свлечени дънки и черни кецове на Supra. Отидох при него, гушнах го и го целунах леко.
-Хайде, беб!-каза той.
-Беб?!-повторих и се засмях. Той също се усмихна, хвана ме за ръката и ме поведе към колата.
Стигнахме в пицарията и влязохме. На крайната маса седеше Мери и...какво?! Така...или аз недовиждам, или това до Мери е...Накс?! Да! Мамка му! Реших, че поне тази вечер няма да правя сцени.
-Дани, няма да правя сцени, но ми обещай, че ако стане нещо, ще ме държиш! Ок? А, да...и ти се въздържай!-прошепнах му.
-Ок!-каза леко ядосано. Лепнах фалшива усмивка и отидохме при тях.
-Добър вечер!-поздравих и подбутнах Дани, за да поздрави и той.
-Да, здрасти.-изтърси той с досада.
-Здравейте! От кога ви чакаме!-изписка Мери. С Дани се настанихне и си поръчахме. На масата настъпи неловка тишина.
-Сара, може ли за малко?-попита Макс. Какво ли иска?!
-Не!-отговори твърдо Дани. Отговори вместо мен!? Ааа, Не! Без такива! Мога да решавам сама за себе си!
-Да, Макс! Може!-казах като погледнах Дани с усмивка и станах. Той ме гледаше изумено и в същото време ядосано. Тръгнах след Макс. Излязохме от пицарията и седнахме на една пейка близо до нея.
-Сара, изслушай ме! Моля те!-помоли се Макс.
-Давай!-изстрелях без да се замисля. Ако бях помислила, сигурно щях да си тръгна, нооо...кой да ти мисли!
-Не трябваше да се водя по акъла на Моли! Не, че има такъв, но нищо. Аз те обикнах! Не мога да заспя без да мисля, как да си пак моя! Искам си те пак! Наистина съжалявам, че те изпуснах, но си те искам пак! Моля те, прости ми!
Каза това, а аз станах, влзох в пицарията, викнах Дани и си тръгнахме. По пътя не обелихме и дума. Прибрахме се, а аз си направих омлет. Не успях да си дочакам поръчката!
-Даниии, искаш ли омлет?
-Не, благодаря! Успях да хапна за разлика от теб!-влезе в кухнята и вече не се налагаше да вика-Какво стана?
-Макс...каза, че ме обича и ми се извини!-промърморих аз.
-И ти му вярваш и мислиш да му простиш?!-изуми се Дани.
-Ох...не знам!-казах и се разплаках. Дани ме гушна.
-Шшш...спокойно! Недей!-шепнеше той в ухото ми и се успокоих. Хапнах омлета, почистих и се качихме. Оправих се, взех една тениска на Дани и си легнах до него. Хвана ме през кръста и ме придърпа към него. Зарових лице във врата му и леко го захапах. Усетих как се усмихва. Целуна ме по косата, като каза:
-Обичам те, кралице моя!
При тези думи усетих пеперудите в корема си. Погледнах го, а той ме целуна. Беше толкова нежен и внимателен към мен. После пак зарових глава във врата му и се унесох...
Хей! Май...ЗАЦИКЛИХ! НЯМАМ ИДЕИ! ПОМОЩ! Ако имате някакви идеи-споделете! ИМАМ НУЖДА! Предварително благодаря!
