Дефект-00542883//bxb

1

17.04
328 С.У.К.
Пролетта отново е тук. Сутринта, когато отворих прозореца, няколко късчета захарен памук от близките дървета влетяха в стаята ми и ме изгориха по лицето. Разминах се само с малка раничка и въпреки това Хи пак ми държа конско. Колкото и да е досаден е прав, трябва да бъда по-внимателен с алергията си. Довечера е празника на Уинстън Кларк и ще излезем за манифестацията и военният парад. Свежият въздух ми липсва, но не искам да излизам сред всички тези хора. Не и с тези дрехи, не и с противоалергенната маска и личният охранител. Как искам да мога да изчезна и да се слея с вятъра. Да мога да съм навсякъде където поискам без да преча на никого. Сигурно е прекрасно да съществуваш точно там, където принадлежиш.

-Ки-00542883 Фостър, моля поставете психопредавателната си диадема. Време е за уроците Ви.-жълт робот във формата на кошче за боклук влезе в стерилната бяла стая, прекъсвайки мислите на русокосият младеж, който пишеше в дневника си.

-Благодаря, Лимбо. Свободен си за днес, не приготвяй дрехите ми. Няма да излизам довечера.-момчето затвори тетрадката пред себе си и взе диадемата от поставката й.

-Заповедта отхвърлена.-избипка робота-Майка Ви настоява да присъствате. След три часа и двадесет и една минути ще донеса дрехите и противоалергенната Ви маска.

-Ще говоря с нея след урока.-въздъхна Ки и постави диадемата на слепоочията си. Кръстоса краката си върху канапето и затвори очи. Зениците му се обърнаха назад и щом очите му се отвориха, бяха напълно бели. Мъж с прекалено типичен глас започна да говори:

"Светът ни е населен с милиарди хора, всеки от които притежава уникален състав на кръвта, който ни придава различен пигмент на кожата, косата, очите и рогата. Днес ще научим повече за различните химикали, които се инжектират в околоплодните води на човешките ембриони и техните ефекти в организма."

Ки се озова в лаборатория с поне хиляда стъкленици с малки човешки същества. Тропическият климат беше задушен, а на ултрачервената светлина, с която се осветяваше помещението, бебетата приличаха на малки червени ябълки, потопени във вода. Спокойна фонова музика вървеше от говорителите в ъглите на стаята и гласът продължи:

"От тук започваме всички. След като оплождането на яйцеклетка в разтвор от сперматозоиди и клонирането на зиготата по тридесет и четири (максималният брой за възпроизвеждане на неувредени чифтове еднояйчни близнаци) приключи, всички сме поставени в стъкленици, където при подходящи условия започва развитието ни. На всеки бива дадено име и уникален сериен номер и от третия ден на съществуването си, децата, предназначени да бъдат интегрирани в семейства от горната класа, се инжектират с коктейл от най-важните химикали-озонова захароза, кармин Е120, титанов диоксид Е171 и азорубин Е122.