Тая луда ли е, нормална ли е ??? Сигурно това си мислите, защото няма никакъв смисъл да плача в момента нали? Е, да така е, но аз не плачех, аз направо си ревях като магаре точно в този момент. Но защо ? Ами защо ли не е въпроса ! Толкова много неща не е лесно да се случат наведнъж. Аз с един едвам се оправям, камо ли пък двама ! Какво щях да правя сега ? Как ще приеме Даниел това, че на пример аз ще го зарежа заради друг ? Как ще преме Джейсън факта, че аз го лъжа, че и аз не съм хлътнала до уши ? Отново изникват само две думички в главата ми, които вече и вие ги знаете кои са - НЕ ЗНАМ ! Взех доста често да използвам тези думи в речника си, омръзнаха ми вече ! Ами сега ? Оставих Даниел да ме чака в столовата, оставих Джейсън да ме чака в салона. Най-добре ще е да се върна. Станах от леглото и отидох в банята, за да си оправя грима. В този момент звънна звънеца долу. О, господи днес никой не ми даваше мира! Слязох по стълбите, отворих и кой да видя - Джейсън.
- Избяга толкова бързо, затова си помислих, че ще си тук и реших да видя дали си добре. - миличкият се беше притеснил и загрижил, колко хубаво ми стана само, че някой го е грижа за мен.
- Аззз, аааа, не знам какво да кажа. Никога не съм очаквала да направиш такова признание! Това ме шокира и исках да остана сама за малко.
- Виж, Сара. Не съм те пришпорвал за нищо, не те карам да правиш нищо и напълно ще те разбера и ще уважа решението ти, бъди спокойна.
За какво решение става въпрос, за Бога ?! Не разбирам за какво говореше той....
- Смисъл ? - силите ми стигнаха да изрека само тази думичка
- В смисъл ще те разбера, ако ти не си влюбена в мен. - каза той натъжено и малко смутено, а аз просто си се бях вкаменила на място. Зяпнах с отворена уста, започнах да дишам през нея. Не ми стигаше въздуха, сърцето ми се беше качило в гърлото и имах чувството, че ще го повърна. Той направи крачка към мен. Отново бяхме на толкова малко разстояние, както по-рано днес. Погледнах го в очите и тогава разбрах - той беше просто перфектен ! Височината му - точно една глава по-висок, както аз исках, усмивката, сочните му устни, изваяните му скули и малките кафяви очички, косата, този аромат на хубав афтършейв, тялото, начина, по който и той ме гледаше и той не можеше да си поеме въздух като мен и беше отворил устата си. И тогава то просто се случи. Искрите, които прехвърчаха се превърнаха в заря. Електричеството между нас ни привлече. Той здраво ме прегърна през кръста, така, сякаш в тази прегръдка съм на най-безопасното място на тази земя. Пръстите ми моментално се увиха около врата му, зарових пръсти в косата му. Езиците ни се преплетоха. Целувката бе толкова страстна - откачих така, все едно ми беше първата. Беше дълга определено ! О, да беше много хубава ! Плътните му устни засмукваха моите, езиците ни си играеха, той ме притискаше все по-силно и по-силно към себе си...
Не знам 5 минути или 5 часа минаха, но аз можех да умра точно там на място в тази целувка, в тази прегръдка. Не знам какво ме провокира, но реших да отворя очи просто така за момент. Видях колко страстно той ме искаше, но зад него видях нещо много, много по-страшно. Нещо, което по време на нашата страстна целувка изгаряше отвътре и изпушваше отвън при гледката. Видях нещо, което беше наранено - виждах през дрехите и кожата нараненото сърце на Даниел, който през цялото време беше седял на отворената входна врата и ни беше наблюдавал ....
