SPELL THAT ( girlxgirl)

въведение

Минаваше полунощ. Вървях със забързана крачка в опит да избегна дъжда, който предстоеше да се изсипе всеки момент. Идващата буря можеше да се усети от километри разстояние, а липсата на осветление на улицата придаваше на обстановката доста плашещ вид. Студът сякаш блокираше мисловната ми дейност и единственото, което се въртеше в главата ми бе топлото кафе, което щях да изпия след няколко минути.

Секунди преди да завия по трета улица чух рингона на телефона си.

-Ще почакаш малко!-казах аз докато прикрепях с крак кутията, която носех и опитвах да извадя ключа от вътрешния джоб на якето си. След няколко ругатни, някак успях да отключа вратата и още с влизането включих осветлението, търсейки нетърпеливо дистанционното за климатика с поглед. Цялото ми тяло трепереше и не знаех кое да направя по-напред. Да включа всички видове отопление, да пусна машината за кафе да се загрява или да отговоря на скапания си телефон, чийто рингтон мразех точно в този момент.

На вратата се почука. Като по чудо приятелите ми бяха пристигнали само с няколко минути закъснение. Разбира се не почакаха покана да влязат и вратата директно се отвори.

-Добър вечер!-изтърси Валентина още с влизането, приближавайки ме с разтворени, готови за прегръдка ръце

-Влизайте по-бързо и затваряйте вратата, защото замръзнах!-помолих аз, отказвайки я от какъвто и да било физически контакт с мен

-Май си нервна.-засмя се Лукас докато затваря демонстративно вратата

-Боже, да не би да си дочел онази книга за езика на тялото, която ти дадох преди година и така и не ми върна? Ставаш добър!

-Леле!-ахна Вал, сякаш за първи път ме виждаше в киселото ми настроение. Винаги се случваше по един и същи начин. Събирахме се по никое време, след като цял ден сме работили и сме изморени. Аз обичайно свършвах работа, прибирах се да свърша някоя друга задача и се връщах обратно в студиото, тъй като по неволя, работното ми място се бе превърнало в мястото за обичайните ни среднощни сбирки.

-Нося уиски..-прекъсна мислите ми Лукас, повдигайки хартиената торбичка във въздуха срещу мен.

-Обичам те!-отвърнах аз надигайки чашата си с кафе, като че ли пия шот и я подадох, подканвайки го да ми сипе

-Утре е събота.. Това ми е любимото чувство!-каза Вал седейки на дивана, докато протяга краката си на стъклената ми маса.