Everything has changed

One datе,the rain and the end of the game

От половин час седя пред гардероба и се опитвам да измисля какво да облека. 17:57. Ужас... Имам около един час да се натуткам за една от "най-очакваните от мен срещи". Като се замисля колко ли момичета искат да са на моето място сега. Само дето разликата между мен и тях е,че аз няма да си сложа три туби фондьотен на лицето и възможно най-късата рокля. Накрая реших да си облека просто едни къси панталони,прилепнал потник... Като се замисля,това също ще е доста предизвикателно тъй като бюста ми беше сравнително голям... Трябва да спра да обсъждам тялото си,звуча като... като..ами като самоуверено момиче,което седи 24/7 пред огледалото. Сложих си спирала и безцветен гланц,изправих си косата и бях готова. Дори не знам защо се глася като нищо няма да излезе . Най-много да си изкараме чудесно , да ме закара до нас,да ме изпрати до вратата и да се опита да ме целуне. Само това нали. Колко клиширано звучи. А и не мисля Даниел е от този тип момчета. Прекалено много размисли за една безсмислена 'среща'.
Даниел: Няма да е лошо да си сложиш нещо секси.
Аз: Само в сънищата ти,скъпи. ;)
Даниел: Откъде си сигурна, че наистина не те сънувам?
Този се опитва да прецака нещата още преди да е дошъл да ме вземе..
Аз: Не ми е до шегички,Шърман...
Даниел: Кой е казал,че се шегувам, Мейсън :D
О боже,той ме сънува?! Нее. Не е възможно. Засега ще го приема като шега...
Аз: Аз :D
Даниел: До след малко,красавице *.*
Този път аз не му отговорих. Или се шегува,или... не знам за сега теорията ми е, че се базика с мен. Но предпочитам засега да си запазя мнението и предположенията за мен. Погледнах към часовника. 18:57. Леле. Съобщения+размисли= 1 час по-малко мотане. Видях как един черен Range Rover спира пред нас.Даниел. Беше облечен с дънки,тениска и сако. Уау. Постарал се е... Гледах през прозреца,но ми се изгуби от погледа. Допрях си челото до стъклото. Изведнъж чух как вратата на стаята ми се отваря . Обърнах се рязко и видях,че господин Не Съм Чувал За Звънец е тук.
-Здравей. Реших да поразгледам докато ти ме зяпаш.- през прозореца не изглеждаше толкова..хм ПЕРФЕКТЕН..
-Здрасти, ще тръгваме ли или ще седим и ще се взираме един в друг.- подминах го и заходих с уверена походка напред. Обух се,изчаках Даниел да излезе,заключих и тръгнахме към колата му. Качихме се и той запали колата. Караше на някъде,но аз така и не разбрах накъде.
-Даниел,къде отиваме?
-Едно хубаво място. Не си ходила там.
-Аз никъде не съм ходила може би, защото съм тук от два дни.- казах.
-Хаха. Забавно.- обърна се към мен и ме погледна с прекрасните си сини дълбоки превъз.... с очите си. След това ги премести отново на пътя.
Напът за мястото не си казахме нищо повече. От време на време се поглеждахме,а когато засичахме погледите си ставаше прекалено неловко.
След около 20 минути пътуване, спряхме пред някакъв клуб на име Black Widow. Просто чудесно.
Тръгнахме към охраната. Като видя Даниел се подсмихна и ни пусна да влезем.
- Явно доста често идваш тук.-отбелязах аз. Той ме погледна въпростително.- Охраната те позна . -уточних.
-Хмм.. да.
Тръгнахме към едно сапаре. Седнахме и едно момиче с къса черна пола и черен потник дойде към нас. Личеше си,че беше униформа и не й беше по вкуса,защото я дърпаше надолу постоянно.
-Здравейте. Какво искате за пиене.- отегченият тон потвърдаваше всичко.
- За мен чаша уиски, а за дамата....
- Едно сухо мартини,моля-прекъснах го аз.Момичето кимна и тръгна към бара.
-Обичаш да прекъсваш хората,Мейсън.
-А ти да ги нервираш.-отвърнах.Даниел се усмихна и докосна скулата ми.-Ноуп. Прекалено много си позволяваш,Шърман.
Той си вдигна ръцете в знак на протест и после добави:
-Ще заобичаш тези ръце.. уверявам те.
Реших да си замълча. Защо стана толкова топло тук... ? Питиетата ни дойдоха.
Следващите няколко часа минаха в смях, неловки докосвания и сигурно и двамата бяхме на 8-та чаша. Само дето при мен се отрази много зле. Пияната Ема е бедствие. Докато танцувахме в центъра на клуба,нещо ми стана и изпитах сериозната нужда от чист въздух. Съобщих на Даниел,че отивам навън . Седях на тротоара сама. Усетих нечие присъствие. Даниел седна до мен и запали цигара. Погледна небето.
- Тази вечер звездите не се виждат.-отбелаза той
-Да. Така е. Хайде да влизаме вътре.- запътих се, но изведнъж вратата се отвори рязко и ме удари.
-Мамка му това боли!
-Много съжалявам, просто не очаквах да има някой от другата страна на вратата. - ама тая сериозно ли. Даниел дойде, вдигна ме от земята и каза:
-Да си ходим.- запътихме се към колата, но осъзнахме,че и двамата сме пили много, за да шофираме.-Пеша?
Кимнах. Вървяхме,а между нас цареше тишина. Изведнъж заваля.
-Сериозно ли?!- изкрещях на небето.Даниел се засмя.
-Хей. Успокой се. Просто дъжд.-доближи се до мен.
Тогава осъзнах,че устните ни бяха на милиметри едни от други. Случи се Целунах
Даниел Шърман. Беше неописуемо до момента,в който не напипа задника ми ,а след това и гърдите. Край. Естествено,че това е искал.Отдръпнах се рязко.
- Много добре знаех, че ще стане така, и пак дойдох. Искаше да ме вкараш в леглото си? Нали? Естесвено. Чао,Даниел. Не ме търси..!
Оставих го везмълвен. А аз? Аз бях бясна, прецакана, съсипана и вир вода. Ходех по Лондонските улици в 00:00 сама. Дали не си играех с късмета?

-