Everything has changed

Tomorrow? Tomorrow.

По чудо се прибрах жива. Малко мокра,но въпреки това най-сетне бях у нас. След като затворих вратата възможно най-тихо,се събух и тръгнах с леки стъпки
к стълбището. И тъкмо,когато бех напът да изкача първото стъпало, леля се появи от хола. Като се замисля тя къде ли спи. Предполагам,че онази врата близо до кухнята е нейната стая. Но чак сега осъзнах,че ще си имам проблеми...
-Ема, би ли ми обяснила как като ти разреша да излезеш до късно вечерта и ти се появяваш вир вода и раздърпана. Даваш ми причини да стана по-строга леля.- каза тя със сериозен тон.
- Съжелявам,че те събудих. Аз се качвам горе да спя. Обичам те. - реших,че не днес ще е времето, в което ще си говорим за строгите настойници.
Влязох в стаята си и се съблякох. Смятам,че един душ няма да е излишен. Прекалено много ми се насъбра от тази вечер.

~Гледна точка Даниел~
Това момиче ме подлудява. Наистина не мога да се владея около нея. Не целях да я отблъзна така,но явно се случи. Никога преди не съм изпитвал това чувство. Наистина напоследък нещо ми става. Попринцип не ме интересува момичето. Просто трябва да намигна на някое и задоволявам нуждите си. Докато като съм с Ема не мога да кажа същото. Не изпитвам този глад да спя с нея на същата вечер. Искам да я опозная. Звуча като влюбен тийнейджър... Та аз съм 18-годишен тийнейджър, но влюбен ли съм. НЕ. Не не съм влюбен. Просто силно привлечен. Нищо повече.
Не знаех какво да правя. Седях на улицата и я гледах как си тръгва и се отдалечава от мен. Наистина прибързах... дали. Трябва да поправя тази грешка. Реших,че ще е добре да й се извиня. Честно казано досега никога не съм го правил. Всъщност съм го правил,но не буквално. Вече пътувах към дома на Ема. Определено трябва да благодаря на Тайлър,че почна да се мотае с онази... Бриана, заради мен. По този начин доброволно взех от нея телефонния номер и адреса на Ема. Запалих колата и макар да бях пил вмомента това беше най-малкия ми проблем. Карах към къщата на Ема. Завих по улицата й и видях дома. Спрях пред нея. И сега какво? Никаква представа. Ако вляза през вратата... никога не бих влязъл по това време през вратата... значи остава по дървото до балкона на стаята й. Отидох до дървото и започнах да се катеря. Стигнах до височината на балкона. Стъпих на него, стараейки се да не ме види или чуе някой. Погледнах през прозореца... хммм нямаше никой вътре. Би трябвало това да е нейната стая. Вратата на помещението се отвори. Хъх... не знам как се очаква дънките да не ми утеснеят.. това момиче. Ъмм. Ема влезе в стаята по кърпа увита около тялото й. Съблече я и ... спал съм с доста момичета и тя е едно от тези с перфектно тяло. Докато премигвах на парцали тя вече си беше облякла голяма тениска и бикини. Мамка му. Реших,че това е правилният момент, и влязох.

~Гледна точка Ема~
Тъкмо се преоблякох с пижамата си и дочух отваряне на врата. Бързо взех една възглавница и замерих влизащия човек. Беше доста висок. А гласът му до болка познат.
-Ако влезе крадец с това ли ще го замериш? Мисля,че е по добре да си купиш нещо за самоотбрана. Не че с мен ще ти е нужно.-каза Даниел.Този тъпак си позволява да влиза в стаята ми.. през балкона. Това нормалмо ли е... не.
-Какво правиш тук,Даниел? Мисля,че се разбрахме... ти не ме търсиш,аз не те търся. Забравяме за всичко.
-Ако не искам са забравям? Ако искам още... и не ,скъпа, без никакви лоши намерения. Кхъм... хубави бикини.- О боже. Чак сега се усетих. Грабнах одеалото и го увих около себе си. Даниел започна да се смее.
-По-тихо,леля може да те чуе и после ще съм доживотен затвор тук.-казах притеснена.
-Е.. аз ще идвам да те посещавам всеки ден. Преведи си това както искаш - той туко що да не се самопокани в стаята ми ... всеки ден?!
-Нещо липсва,Даниел. Моето желание да ме посещаваш...
-Аз не мисля така. Просто си прекалено наивна, за да го осъзнаеш все още,Ема. -усмихна се. Как се очаква да се сърдя на този човек. Бъди сериозна.
-Върви си. Просто тази вечер искам да съм сама.
- Ще се видим. Утре? - подскачайки стигнах до вратата на балкона заедно с одеалото . И двамата се смеехме.
-Утре. - потвърдих аз.Той ми намигна, а аз затворих вратата и се свлякох по нея. Това ли е чувството да общуваш с Даниел Шърман. Колко съм жалка. Допреди няколко часа не исках да го погледна, а сега... Междувременно се досетих нещо. От колко време в бил на терасата!? Утре със сигурност ще го питам. Реших,че ще е добре да си легна. Прекалено много емоции през този ден.