Harry's doll

Пета глава

Останалото време от вечерта мина сравнително добре. Никой повече не дойде, а ни си говорихме за миналото. Как сме се озовали тук и т.н. Оказа се,че има две влюбени момичета в Хари. Е, горките, попаднали са на грешния човек.
На сутринта бяхме събудени от отваряне на желязната врата,която се удари в стената.
-Ставайте и влизайте в съблекалните. Излизаме до мола. Скоро ще има парти. Всички мои колеги ще идват и трябва да ви вземем по-...малки рокли-заповяда къдрокосият досадник и ни развърза.
Влязох в съблекалнята. Не беше кой знае какво,но имаше хубави дрехи. Избрах си нещо удобно и се върнах на стола,чакайки Г-н Жестокият.
*В мола*
Разхождахме се на втория етаж на мола. Бяхме само пет момичета. На другите не им беше позволено да излизат, тъй като вече са се опитвали да бягат. Но дори да избягат - за къде? Имахме гривни, в които бяха монтирани проследяващи устройства.
-Ани!-чух името си и моментално се обърнах. Познах тези черни коси и пъстри очи.
-Кой е този, Анабел?-Хари застана до мен,давайки знак на останалите да тръгват напред.
-Бившият ми-отвърнах и помахах.
-Разкарай го!-заплашително ми заповяда.
-Не мисля-усмихнах се фалшиво и се приближих към момчето срещу мен. -Браян! Откога не сме се виждали? Виж колко мускули си напомпал!-защо ли си знаех,че така Хардин ще побеснее?
-А ти си станала още по-секси и от преди-той погледна зад мен,явно виждайки червеното лице на "шефа" ми.
-Да,секси е. Ако обичаш, имаме работа. Хайде, Анабел!-той ме хвана за ръката. Браян също.
-Хей,хей. Не съм се виждал с нея отдавна. Остави ми я-наивност,винаги му е изигравала лоша шега. Както и този път. Хаз го сграбчи за раменете, удряйки му тукат в носа. Аз извиках останалите,докато той влачеше бившия ми към някаква улица.
-Пусни го! Той не е виновен! Престани!-виках докато татуираният глупак пребиваше Бри.
-Не се бъркай! А ти, ще се научиш да не бараш чуждото-Стайлс се изправи и разкопча якето си. Извади малък пистолет,насочвайки го към него.
-Недей!-но, както се очакваше, Хари натисна спусъка, а аз можех да видя кръвта на Браян по стената. Свлякох се до него. Той ми беше приятел. Нищо,че се разделихме заради една глупава караница.
-Тръгвай!-Сю ме хвана за лакътя, вдигайки ме. Добре, вече го мразех повече и от преди.