Harry's doll

Единадеста глава

Намалих телевизора взех един нож от кухнята отворих вратата и пред мен седеше...
-Алекс?!-бях тотално объркана. Мислих,че е Хари. В този момент се чудех дали да се радвам или да ѝ се развикам.
-Слава Богу, тук си!-продума русокосото момиче.-Защо не ми отговарящ на обажданията?-ето го и въпроса.
-Защото не се сети да ме потърсиш тези дни! Ами,ако нещо ми се беше случило нещо?-ирония.
-Как така? Звънях ти непрестанно-Алекс извади телефона си и ѝ показа десетките повиквания. Анабел също извади своя, но нямаше почти никакви. Тогава ѝ хрумна,че телефона ѝ беше в Хаз. Явно той ги е изтрил. Удари се по главата и продума едно "извинявай".-Ан, защо държиш нож?-чак сега се осъзна приятелката ѝ.
-Аа, просто готвех и забравих да го оставя. Много съм отвеяна!-засмя се фалшиво брюнетката и скри ножа зад гърба си.
-Анабел! Какво става?-Александра гледаше уплашено. Какво да очаква. Ана въздъхна и тръгна да говори,когато стаята се отвори рязко.
-Хари?!-изписка уплашено момичето и се опита да скрие Алекс зад гърба си.
-Тя знае ли нещо?-веднага попита той като посочи с поглед момичето зад бившата му кукла.
-Не, нищо не съм ѝ казала!-опита се да му каже, но той не слушаше.
-Какво, по дяволите си мислиш,че правиш? Влизаш в чужда собственост с взлом? Искаш да се обадя на полицията?-повиши тон блондинката, отивайки до къдравелкото. Той от своя страна я притисна към себе си и уви ръката си около кръста ѝ, изваждайки светкавично пистолет от задния джоб на дънките си.
-Какво правиш?-попита задъхано Анабел.
-Тя знае твърде много!-извика ѝ обратно момчето и сложи пръста си на спусъка, готов да стреля...