8. Няма защо да ревнуваш

3K 171 5
                                    

ГТХ

Хубаво е да не ходиш на училище, а работата ти да позволява да спиш до колкото искаш. Обичам сутрините, в които се събуждам чак на обяд, хахаха.

Защо времето на вън е толкова дъждовно и мрачно? Наистина ме подтиска. Всъщност ако се замисля е перфектно да си заедно с любимия човек, да сте на закрито и топло място, прегърнати, а навън да вали такъв силен дъжд... любов. В момента искам да мисля за каквото и да е, само не и любов. Искам да съм далеч от тук, далеч от подтискащото дъждовно време, далеч!
Дали да не замина пак за Ел Ей? Там е слънчево и ще съм далеч от всички тук. Бих искал да прекарвам време с Лиам, но разбираемо, той ще е със София и най-вероятно Стела. Луи е ангажиран с благотворителния мач, а Найл... всъщност той кога се връща?
Толкова съм объркан!! Ще замина за Ел Ей още утре, решено е!

НГТ

Последния час вече беше свършил и Стела бързаше да се прибере. Когато излизаше от сградата на училището забеляза бившия си приятел, който явно чакаше някой.

- СТЕЛАА, НАЙ-НАКРАЯ! - Провика се той веднага щом я видя и тръгна към нея. - Чаках те!
- Какво искаш Раян? - Момичето попита, като не спря да върви, но бившия й тръгна след нея.
- Ей, еей, по-бавно. Чаках те 20 минути в този дъжд, сега можеш просто да спреш и да чуеш какво искам да ти кажа. - Раян застана на пътя на Стела и по този начин я принуди да спре. Момичето го изгледа леко ядосано и му отговори грубо:
- Имаш точно пет минути.
- И двамата знаем, че с теб се разбираме и за пет секунди... - Намигна й. - ...но хайде, ела някъде на сухо, тук ще станем вир вода.
- Та ние вече сме. - Момичето започна да се смее.

Двамата се върнаха до колата на Раян и влязоха вътре.
- Минутите ти текат, така че казвай. - Погледна го с очакване.
- Виж сега, нали знаеш колко те харесват родителите ми, особено майка ми?
- Да и аз ги харесвам, а и майка ти е супер готина. - Тя се усмихна и кимна.
- Стела, искам да те помоля за нещо, много важно. - Гласът му стана сериозен.
- Раян, всичко наред ли е с родителите ти?
- Даа, да, но майка ми днес има рожден ден. Довечера организира тържество, ще има много хора, но ти сигурно знаеш, все пак и родителите ти ще дойдат. - Момичето събра вежди в объркване. - Както и да е, майка ми много иска и ти да присъстваш
- И за това ли ме вкара в колата ти? - Тя се изненада. - Можеха да ми го предадат по родителите ми?
- Да можеше, но майка ми има едно много специално желание, което само ти можеш да изпълниш и щеше да ми е неудобно родителите ти да те помолят за това. - Момчето си играеше нервно с пръстите си.
- Раян, петте минути изтекоха отдавна, стига си увъртал и просто ми кажи каквото трябва. - Стела вече губеше търпение.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now