My life turned 360 degrees

Глава 10

Влязох в банята и захвърлих прогизналите си дрехи.
Потръпнах, когато босите ми крака направиха контакт със студените мраморни плочки.
Със забързани крачки се отправих към душ кабината.
Нямах търпение да усетя водните струи по кожата си.
Вече осъзнах пълният смисъл на израза "мокър до кости".
Отворих плъзгащата се врата на малката кабинка и се опитах да наглася водата, и щом тя достигна до желаната от мен температура, с удоволствие се шмугнах вътре.
Горещата вода обля тялото ми, отпускайки напрегнатите ми мускули.
Затворих очи и се насладих на приятното усещане.
В главата ми се появи образа на Даниел, гледащ ме с невероятните си, тревисто зелени, очи. На устните му грееше развеселената усмивка, която ми беше отправил, след отговора ми за нападателя и миниатюрната прилепнала поличка.
Не знам защо, но ми се прииска отново да видя тази усмивка.
Мислите започнаха да изникват една след друга в главата ми, карайки ме да имам чувството, че се надпреварват за вниманието ми.
- Дали е видял съобщението, което му изпратих? - зачудих се аз и се пресегнах да взема сапуна от шипка, от стъкленото рафтче разположено малко над главата ми. - А дали ще ми отговори, дори и да го е видял? - замлъкнах за малко, но след миг продължих - Вярно е, че той ми даде номера си, но все пак..
Продължавах да си бърборя, докато насапунисвах и изплаквах тялото си, когато осъзнах нещо.
- Дам, Валентина, точно така. - казах си аз иронично. - Продължавай да си говориш самичка, както _напълно нормален_ човек би правил.
Боже, може би наистина събитията от днес ми дойдоха малко в повечко. Вече освен, че сравнявах мислите си със състезателни коне, въобразявайки си, че се надпреварват, си и говорех самичка.
Колко нормално, няма що.
Затворих очите си за миг и продължих да размишлявам за всичко случило се тази вечер..
- Какво по..!? - възкликнах аз и отворих сепнато очи, замигвайки на парцали.
Почувствах се сякаш някой беше излял кофа студена вода отгоре ми и продължаваше да го прави, което всъщност не беше много далеч от истината.
Върху тялото ми се изливаше ледено студена вода, а въпросният някой беше проклетият душ.
Измъкнах се бързо от кабината и се загърнах с хавлията си.
Отмятах мокрите кичури коса, залепнали по лицето ми, когато погледът ми попадна върху бойлерът, прикачен към отсрещната стена.
- Стига, бе. - казах аз, невярваща на очите си. Стрелката на вградения в бойлера термометър беше паднала толкова ниско, че се очудвах как някой пингвин не беше дошъл да ми прави компания.
Бях изразходвала цялата топла вода. Това беше нещо ново за мен, обикновено изцеждането на топлата вода до капка, беше работа на майка ми.

Колко време бях киснала под душа, да му се не види?
Усещах как тялото ми се вкочанява от студа и как зъбите ми се разтракват, затова побързах да пренеса измръзналия си задник на топло в стаята ми.
Когато вече бях напълно изсушена, облечена и държаща чаша топло какао в ръцете си, си позволих да погледна телефона си.
Включих го и видях, че имам непрочетено съобщение.
Плъзнах пръста си по дисплея и отворих въпросното съобщение.
Това, което прочетох ме накара да се разсмея.

"ОК съм, Валенти. Радвам се, че си се прибрала благополучно. Dan Mc'devil. Това е фейсбукът ми и.. Ъм, ако искаш можем да си патим там?"

От отдавна не бях влизала във фейсбук, защото честно казано не долюбвах особено това приложение.
Главно заради Касандра..
Тръснах леко главата си в опит да прогоня мислите за тази кучка.
Мразех я, мразех я за всичко, което ми причини, но точно в момента не ми се мислеше за нея.
Написах името на Даниел в търсачката и когато го открих се поколебах над Send friend request, но щом се сетих за есемесът му, развеселена усмивка се появи на устните ми и обзелите ме, притеснение и колебливост се изпариха толкова внезапно колкото и се бяха появили. В съобщението, което му изпратих с поканата пишеше:
"Патим, а? Не знаех, че фейсбук е за патене. xD xD xD П.П. Винаги твоя, _Валенти_, която по всяко време може да ти покаже къде се намират речниците. (Жокер: На някой рафт в дома ти или в библиотеката) xD ;D xD
Лека и мека, _Дании_ "
И беше придружено от много хилещи се човечета.
Оставих телефона си на бюрото и отидох да загася лампата.
Съмнявах се да успея да заспя бързо, предвид обзелото ме весело настроение, но грешах. В мига, в който главата ми докосна възглавницата, аз потънах в дълбок сън, който ме пренесе на поляна с прясно окосена, светло зелена трева..

Бележка от автора:
Дано не съм ви разочаровала мои верни читатели. ;( Знам, че се държах изключително детински и незряло и искам да ви се извиня, че тук си избих всичките комплекси ;( Благодаря от сърце на тези, които в момента четат това, на частта от вас, които въпреки всичко не са изкъшкали историята ми от своите библиотеки и/или Readinglist-ове. Дано да ми простите и дано не съм ви разочаровала.
Моля ви, утре прочетете бележката, която ще кача!!Важно е за мен, като автор и като човек!!
Обичам ви, лека и мека на тези от вас, които въпреки късния час четат историята ми. :)