Everything has changed

Bad girl

Събудих се по-рано от очакваното. Въртях се в леглото,но така и не можех да заспя отново. Той беше непрестанно в главата ми. Чувствах се странно. Нали уж си обещах,че няма да се занимавам с Даниел , а сега правя точно това. Всякаш цялото това нещо е неизбежно. Косата,очите, усмивката.... Всичко това е като магнит за момичетата. Дори и за мен. Попринцип не се впечатлявам лесно. Но този път още като го видях усетих как ме побиват тръпки. Беше много странно и непознато усещане. Започнах да го чувтсвам все по-често и винаги,когато съм около него. Дали той се чувстваше така? Или само аз не бях на този свят. Поне така го чувствах ...
6:30. Време е да стана и да се оправя за поредния скучен ден в училище. Станах от леглото и се запътих към банята. Погледнах се в огледалото. Изглеждах потресаващо ужасно- имах торбички под очите и косата ми изглеждаше все едно кокошка ме е пощила. Измих си лицето. След това стигнах до решението,че ще се наложи днес да сложа малко фондьотен. Отидох да се облека едни черни дънки и сравнително широка блуза с паднало рамо. Взех си чантичката с гримове. Под гримове- фондьотен, пудра,спирала и гланцове за устни. Нищо повече. След като заприличах на нещо по-нормално, видях че е време да тръгвам към гимназията.
Докато ходех натам си мислех какво ли ще стане днес. Дали Даниел ще бъде по-различен? Дали всичко ще бъде по-различно?
Стигнах до голямата сграда. В двора видях Бриана да говори въодушевено с Тайлър. Той ме видя и й прошепна нещо след което веднага разбрах какво е , защото Бри се обърна и се усмихна. Затича се към мен.
- Емаа, как мина снощи? Искам всичко до последния детайл! - каза тя и ме прегърна.
- Хайде да влезем вътре,че не ми се разказва пред всички тук. Много добре знаем и двете,че всички слухтят дори и сега - след тези мои думи , се ухилих и се запътихме навътре.
Стигнахме до шкафчето ми.
- Как мина на срещата?-поинтересува се Бриана.
- Ъъъмии... отидохме на бар,целунахме се, скарахме се, сдобрихме се и сега не знам какво става. - казах всичко толкова бързо,че нямам представа как ме е разбрала.
-ЦЕЛУНАЛИ СТЕ СЕЕ?! Уау. Знаех си. Много се радвам за вас.
-Уоуоуоу стоп. Не сме заедно.. просто се целунахме. Това е.- казах срамежливо.Тя се засмя и кимна, но видях погледа казващ ' сигурна ли си' - Хееей. Не ме гледай такааа.
Тя ме прегърна и се разделихме, тъй като имахме различни часове.
Влязох в стаята по немски. Седнах на чина и зачаках да дойде учителя. След като влезе , всички замлъкнаха. Този човек си е свършил работата много добре. Седна зад бюрото си. В същия момент вратата се отвори рязко и в стаята влезе Даниел. Ама разбира се. Ако дойде и в средата на часа ще е още по-добре . Огледах се. Само при мен имаше свободно място. Сериозно ли?! Той се ухили мазно и тръгна към чина,на който седях аз. Седна по най-шумния начин и се обърна към мен. Аз преписвах плана, който учителя пишеше. С периферното си зрение забелязах погледа на Даниел насочен към мен.
-Кааакво искаш?
- Нищо. Просто си красива.- щом каза това,аз се обърнах към него. Погледнах го преценително.- Не те лъжа. Погледни се в огледалото и ще видиш,че съм прав. - намигна ми.
- Точно,защото се гледам в огледалото,особено сутрин, знам,че не си прав. - също му намигнах.
Преди да бие звънеца той каза:
- След като свършиш училище ме изчакай в двора. Аз ще дойда и ще отидем в нас.
-Защо?
-За да учим... нее. Ами нали сега сме си приятелчета и така.
-Ахаааа. Добре..- станах от чина и се запътих към кабинета за следващия час.
Да отида ли в Даниел? Не. Просто като види,че не съм в двора,ще му кажа че съм забравила и готово.
След като часовете ми свършиха, излязох от сградата , стараейки се да не срещам никой познат. Точно когато излизах от двора на училището се блъзнах сигурно вече за стотен път в този човек.
- Накъде,красавице. Мислех,че се разбрахме да ме изчакаш в двора. Хайде да тръгваме към нас.-моето мнение изобщо има ли значение? Качихме се в колата му. Оказа се,че Даниел не живее кой знае колко далеч от нас.
Паркира колата пред дома му. Слязохме и отидох близо до входната врата и зачаках. Той отключи и я отвори най-надменно. Аз без да се замислям просто се качих нагоре . Тръгнах да отварям една от вратите, не ръката на Даниел ме спря.
- Да си питала?Не разбираш ли как ме предизвикваш , Ем... Не усещаш ли колко ме възбуждаш... Лошо момиче...- той допря чатала си близо до дупето ми. Уоу
-Ъмм... таковаа.. аз- дишай,издишай.-Наистина трябва да тръгвам.- обърнах се и застанах лице в лице с него.
- Мислех,че ще сме заедно следобеда.-каза той и ме погледна по някакъв различен начин. Този човек как може толкова бързо да сменя настроенията си.
- Просто обещах на Бриана да излезем и да ме разведе. Обещавам утре да сме заедно с теб.- туко-що направих най-голямата грешка в живота си.
- Съгласен- той се усмихна чаровно. Отдръпна се и ми направи път да мина. Аз слязох по стълбите и изтичах през вратата. В какво се забърках...