MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

43 глава

《 Г.Т. на Джимин 》

- Искаш какво?! - погледнах шокирано Техьонг.

- Искам да се откажа от мафиотските дейности - погледна ме искрено той.

- Но защо? Не разбирам, изградихме всичко това заедно!

- Съжалявам, Джимин, но след много размисъл реших, че така ще бъде най-добре. Искам най-после да се съсредоточа в това да живея като един нормален човек. Ще се запиша в университет по медицина и се надявам един ден да стана успешен доктор. Знаеш, че това ми е мечта от малък.

- Ох, братле - въздъхнах, затваряйки очи, обмисляйки ситуацията. - Радвам се, че тръгваш по свой собствен път, и знай, че винаги ще те подкрепям, но точно сега ли намери да ми го изтърсиш!? - раздразних се леко аз.

- Защо? Проблем ли имаме?

- Не и малък! Нали знаеш, че съединихме ръце с Япония - той поклати положително глава. - Направих го, за да сваля най-накрая мафията на бащата на Т/И!

- Оу...

《 Г.Т. на Т/И 》

- Какво ще правиш след училище? - попита ме Джънгкук.

- Не знам.

- Хайде да гледаме филм! - погледна ме колебливо Кук.

- Ох, Кук...

- Знам, знам. Каза да ти дам пространство, но това не значи че е наложително да се отбягваме. Та ние живеем едно до друго, на практика е невъзможно.

- Ох, добре, когато свършим училище, ще ти кажа окончателно отговора си.

- Супер~! - усмихна ми се със сладката си заешка усмивка и влезнахме в стаята ни по информационни.

- Куки~! Любов моя, къде беше?

Ъгх, гадост. Мина се натресе до нас и започна с курвенското си държание да се натиска на Джънгкук.

- Не ме наричай така, Мина. Не сме дори приятели. И къде бях не е твоя работа - сепна й се той, а аз стоях отстрани, едвам сдържайки смеха си.

- Стига, Куки, не се прави на недостъпен. Всички знаят, че си падаш от малък по мен - каза тя, намигайки му.

- Мина, единственото нещо в теб, по което си падат хората, е липсата ти на мозък. Така че си седни на курвенския задник и вземи да поучиш малко хардуери - писна ми от дразнещото й държание, затова се намесих в разговора им с Кук.

- Пф, ти просто завиждаш, че не можеш да имаш тяло като моето - завъртя очи, скръсти ръце и си седна на мястото.

- Уау, беше невероятна - погледна ме изненадано Джънгкук.

- Другият път сам ще те оставя да се оправяш с нея - погледнах го кръвнишки.

- Какво? Да не би да изревнува? Страх те е, че това, което каза е вярно ли? - присмя ми се на изражението. - Спокойно, никога не съм я намирал за атрактивна, нито ще я.

- Мхм - само отговорих.

По време на часа получих съобщение на телефона си. Отворих го скришно, за да не ме види госпожата. Беше от Джимин.

Вдигнах ръка, за да отида до тоалетна и учителката ни ме пусна.

Бързо излезнах от училището и отидох на паркинга.

- Какво правиш тук? Какво има? - запъхтяно попитах момчето, подпряло се на вратата на колата си.

- Исках просто да те видя - изглеждаше изморен и недоспал.

- Джимин, всичко наред ли е? - сложих ръка на бузата му, а той затвори очи, наслаждавайки се на допира ми.

- Вече да - усмихна се леко. - Нуждая се от теб, Т/И - прошепна той. - Ти си моят лъч светлина в бурен ден.

- Джи...

- Моля те, ела с мен - прекъсна ме преди да съм го спряла.

- Не мога, имам час - опитах се да се измъкна от ситуацията.

- Моля те - погледна ме с надежда в очите.

Леле, как може да изглежда съсипан и сладък едновременно.

- Ох.. добре.

Чул думите ми, Джимин се усмихна и ми отвори пасажерското място, за да влезна.