Everything has changed

I liked the view

След като напуснах къщата на Даниел , звъннах на Бриана, за да се разберем къде да се срещнем. След 26 минути разговор се уговорихме за 15:30 пред нас. Запътих се към къщи.Докато вървях имах време да помисля за всичко, което се случи през последните няколко дни.Дали Даниел имаше някакви чувства или всичко беше просто игра за него. Бих искала да си отговоря на този въпрос, за да мога да спра евентуално вече пръстващите чувства към него. Сигурно съм поредната,която макар и да не иска се влюбва в него. След това бива наранена,защото Даниел е от хората,които без да се замислят могат да прецакат всичко в теб само с няколко думи.
Стигнах до къщата на леля Кейт. Тя не си беше вкъщи. Аз реших,че ще е добре ако се преоблека за разходката с Бри. Преди това си съблякох дрехите и се запътих към банята. След като се изкъпах, се върнах отново в стаята ми и отворих гардероба... Сега следва голямото мислене. Ема Мейсън ще си избира дрехи. Нека засечем време. Търсих сигурно около 20 минути( което е много малко време за мен) и накрая извадих едни тъмно сиви къси панталонки с висока талия и една къса бяла тениска с надпис ,,Smile". Облякох ги, сресах косата си, изсуших я и я оставих естесвена. Днес не ми се занимаваше с нея. Изтичах до шкафчето до леглото и взех телефона . Погледнах часа. 15:31. Точно ,когато си мислех как Бриана трябва да е тук,се звънна на вратата. Обух си кецовете и изтичах до входната врата.
-Емаа,изглеждаш уникално.-изписка тя и ме прегърна.
-Да добрее. Хайде да тръгваме.- това прозвуча грубо от моя страна...
-Хей, какво ти има. Да не се е случило нещо?- попита ме тя загрижена.
-Спокойно,нищо ми няма.-усмихнах се леко и се запътихме към центъра на Лондон. Не беше далече , затова стигнахме бързо. Бяхме си създали плана за деня нещо ,което не е много присъщо за мен, но за Бриана беше... Първо щяхме да се разходим из Лондон и забележителностите, а след това да отидем накъде и да седнем да си починем.
Отидохме до Биг Бен, Окото на Лондон и още други места,с които е известен градът. Беше станало вече близо 18:00, затова се запътихме към Старбъкс. Влязохме и си поръчахме това,което искахме да пием. Бриана ми каза, че отива до тоалетната , а аз намерих маса. Седнах и телефонът ми извибрира. Ново съобщение.
Даниел:Как си прекарвате?
Аз: Ами супер :)
Какво друго очакваше да му напиша. "Зле съм и идвам към вас"?
Даниел: Мисля,че с мен щеше да ти е по-забавно.
Аз: Откъде си толкова убеден..?
Изпратих съобщението и Бри се върна и седна срещу мен.
-Ема, изглеждаш замислена - каза предположенията си тя.
-Не, спокойно, всичко си е наред. - усмихнах й се. Ново съобщение.
Даниел: Защото аз винаги съм по-добрата компания. ;)
Тоя сериозно ли?! Разбирам,че има самочувствие ,но това вече е прекалено...
Аз: Щом казваш. ;)
- Емааааа, какво толкова има в телефона ти ,че си ухилена като не знам... - Опа. Не съм се усетила.
-То..то простоо... Ох,добре,Даниел ми писа.- казах изчервена.
-И сега е моментът , в който искам да ми разкажеш всиичко.- тя се ухили и ме погледна в очакване.
Разказах и за всичко , случило се досега между мен и Даниел, тя ме слушаше с интерес. Понякога придобиваше шокиран поглед,но прие нещата добре.
-Уау. Не знаех,че сте толкова близки. Много се радвам за вас. - каза тя замислена.
- Дам. Хайде да тръгваме,че краката ме болят , а от това седене задникът ми... абе дааа.- засмяхме се.
След като тръгнахме се разделихме в две посоки. Вървях не много дълго време и стигнах до къщата ми. Влязох.
-Приибраах се .- ляля се появи с една готварска престилка.
-Мила,правя вечеря,оправи се и слез да хапнем - тя се усмихна топло. Аз кимнах и се качих в стаята ми. Преоблякох се набързо и отидох в кухнята. Разказах какво сме правили с Бри,навечеряхме се и реших да се изкъпя. След като излязох от банята , отидох в стаята. Подсуших тялото си и оставих кърпата . Взех си бельо , облякох го както и широката тениска. Телефонът ми извибрира. Даниел ми е писал.
Даниел: Определено гледката ми хареса :)
За какво говори. Ами ако ме е видял.... О не. Погледнах през прозореца и го видях подпрян на колата си. Поне да не показвам,че съм впечатлена.
Аз:Лека нощ, Даниел.
Даниел:До утре,красавице.
Отидох до леглото и се метнах по корем. Взех една възглавница и изписках. Започвам ли да го харесвам? Той харесва ли ме? Искам ли да знам? Да.

~Хейй, съжaлявам, че новата глава се забави толкова, просто имах матури и там разни вълнения. Таа ето я частта :D~