Влюбих се в PlayBoy / 18+

4

Бела

Изненадите ме оставяха без думи, с които да опиша как се чувствам.
Мразех ги!
Не понасях нищо с думата "изненада" в него.
Затова не останах очарована, когато Деван ни откара през магистралата на далечно забутано място, където трупът ми можеше да почива спокойно.
Двигателят на мотора изгасна. Червата ми се обръщаха от притеснение, защото никой нямаше да ме потърси на майната си. Щях да умра сама.
Собствените ми демони ме изяждаха в този момент и ги мразех и тях. Все за нещо намирах да се цупя на света и днес моето зло имаше лицето на дявол.
Той ме изчака да го пусна, и да сляза. Живописната природа внесе някакъв уют между порите ми, но вътрешно се тресях.
- Защо ме довете тук? Предполагаше се да пием кафе до университета.
- Още мразиш изненадите, нали? - смехът му прониза всеки мой нерв.
Кимнах.
Нямаше нищо по изнервящо от неизвестното.
- Повтарям въпроса си. Защо сме тук? Как така остави момичето си? Не беше редно.
- Редно ли? Стига, Бела! Нима ми казваш, че приятелчето ти, Грейсън, не ч*ка различна всяка нощ и после се държи с тях, сякаш не ги познава.
Имаше право. Бяха си лика-прилика с него.
- Вярно е! Но това отново не отговаря на... - прекъсна ме.
- Наслади се! Погледни града! През лятото е красиво тук, горе. Залезът е невероятен. Винаги идвам тук, когато нещо ме тревожи. Мога да помисля на спокойствие, далеч от шума на трафика. Далеч от хората и техните проблеми... Само аз и природата. - Деван замлъкна за момент.
- Реших, че имаш нужда да подредиш мислите си. Дойде в шибаната църква, Бела! Изненада ме.
   Тайно се усмихнах под нос. Постъпката му беше мила.
- Значи ме доведе на любимото си място, за да помисля? Тази изненада е неочаквана.
- Ела, седни на ръба. Вдишай дълбоко. Пусни слънцето да мине през теб. Забрави за каквото те гложди и остави хубавата енергия да те залее.
- Говориш като някой досаден гуру! - изсмях се. Деван ме последва и за кратко сякаш бяхме свързани по някакъв начин.
    Мислех да го послушам. Оставих се на усещанията, които обстановката ми даваше. Настъпи тишина и сърцето ми започна да бие спокойно.
    Присламчих се на ръба до него, и загледах към града. Беше прав за всичко. Отдалечаването от хората ми доставяше удоволствие и осъзнах, че съм имала нужда от тази "почивка".
    Часовете се изнизаха бързо. Говорихме си на всякакви теми и се държахме като първи приятели, каквито никога не сме били.
    - Стъмва се! - прекъснах част от спомена за ученическите ни години.
- Почакай! Виж залеза, Бела! Прекрасен е...
    Погледнах над високите сгради в далечината. Градът изглеждаше потопен в купа от лъчи. Сенките заглъхнаха и за кратко се чувствах, сякаш мога да полетя.
    Душата ми беше свободна и за известно време не се бях сещала за Грейсън. Бях забравила напълно, че мама ще ме убие, задето пропуснах първия ден, но не ми пукаше особено.
    За първи път направих нещо, което истински желая. Да бъда независима от обстоятелствата.
-  Да се връщаме. Утре имам часове и трябва да наваксам.
- Винаги ученолюбива! Божичко, Бела, отпусни се за малко! Имам идея. - обърна се към мен весел. - Ела с мен на едно парти довечера. Обещавам да те върна до полунощ.
- Дума да не става, Деван! Знаеш, че мразя партитата.
- Ти мразиш всичко, което по някакъв начин може да те направи щастлива. Хайде! Не забравяй, че съм лошо влияние и ще те убедя, въпреки отказа ти. Приеми, преди да започна да ти се моля.
    Извъртях очи. Със сигурност щеше да ми повлияе зле. И двамата го знаехме, но вече започнах.
- Ще дойда, но ако направиш някоя тъпа глупост се заклевам да ти откъсна топките! - застанах със сериозен поглед.
- Малкото коте имало нокти. Съгласен. Да се повозим, пакостнице!
Тъкмо се качих на мотора зад Деван и телефонът ми изписка безброй пъти.
- Тук обхватът е слаб. - поясни той.
Отворих съобщенията. Петдесет само от Грейсън и още няколко от майка ми, обяснявайки ми, че този уикенд ще имаме семейна сбирка със семейството на Грейсън.
Отегчително прехвърлих тези от мама, защото другото събуждаше интереса ми.
"Къде си, мамка му?"
"Ще те удуша, Бела!"
"Защо не си вдигаш скапания телефон?"
"Обади ми се веднага!"
Скролнах към края. Имаше не по-малко подобни. Бях объркана. През животи ни досега е писал точно три пъти и никога така.
- Проблеми в рая? - гласът на Деван ме измъкна от хипнозата.
- Няма нищо! Тръгвай.
~•••~