Everything has changed

Desire

Ужасната аларма звънна. 7:45. Как не ми се ставаше... Чакай малко. Погледнах отново часовника. Опа. Успах се. Сериозно ли?! Защо днес... Защо изобщо се случи. И докато се питам тези тъпи въпроси са минали 5 минути. Забавно ще е днес... Станах много бързо от леглото, отидох в банята. Измих си зъбите и набързо сресах косата си. Влязох е стаята и взех първите дрехи,които видях. Грабнах чантата и изтичах към коридора. Обух си обувките и излязох от нас. Тичах колкото се може по-бързо.
Когато стигнах сградата, едвам дишах. Хуу. Извадих телефона и погледнах колко е часа. 8:15. Добре как минава толкова бързо времето. А когато съм в час 10 минути минават като 10 часа. Забързах се към входа. След малко време бях пред кабинета по биология. Влязох. Учителят ме погледна все едно съм убила човек.
- Госпожице Мейсън, не мислите ли,че закъсняхте малко?- попита ме той със строг тон.
- Да знам. Много съжалявам няма да да се повтори- усмихнах се плахо.
- Надявам се. Седнете до.... хммм... до господин Поузи.- аз кимнах и се насочих към Тайлър.
Седнах на мястото си. И извадих учебника по химия. Сега и учебника ли съм сбъркала. Просто чудесно.
- Хей. Може ли да ползваме един учебник. - казах му аз малко смутена.
- На някой май днес не му е ден,а?- усмихна ми се.- Да няма проблем.
- Еее... какво правим?
- Не знам аз много не внимавам. Даниел ми писа да ти напомня за следобеда?- погледна ме с онзи подозрително-перверзен поглед.
-Ама вие с Бриана сте еднакви. Няма отърване от вас.- казах му отегчена и си сложих главата на чина.
-Той просто ми разказа някои неща, затова спокойно...няма какво да криеш. Хайде сподели какво те мъчи на батко Тайлър- ъъъ ама тоя сериозно ли. Добреее. Сега разбирам защо с Даниел са най-добри приятели. И двамата са по-големи идиоти от.. ами от не знам... ъгх.
Звънецът изби и аз прибрах хвърчащия лист, на който писах през часа. Насочих се към шкафчето на Бри. Видях я да рови в него и отидох до нея.
-Хееей. Какво ще правиш днес след училище?-попита ме тя и ме прегърна.
-Ами ще отида в Даниел... иии такааа. Ти?- Бриана ме погледна по същия начин както Тайлър преди малко. Ох, Божее.
-Ще ми разказваш довечера. Аз ще се видя с Тайлър.
-Окей. Сега тръгвам,че имам физическо, и трябва да се преоблека.-казахме си чао и се запътих към женската съблекалня. Облякох си клина и потник. Излязох и отидох в двора. Оказа се,че съм в един час с Даниел. Чудесно направо. Той ме видя и се усмихна по странен начин. Опа. Приближи се към мен.
- Ще тръгваме ли?- каза той.ъмм. Кво?
-Имаме час. Да бягаме ли искаш?
- Не ми се седи тук. Хайде ще се преоблечеш и отиваме в нас.- намигна ми и хвана ръката ми. Поведе ме към съблякалнята.
-Ъъъ. Няма да се преобличам пред теб, нали знаеш? - това няма да се случи. Най-малкото да се обърне.
-Добре дее, добре. - усмихна ми се мазно.
Аз хванах потника и го съблякох. Хванах Даниел да ме гледа.
- Обърни се деее. - погледнах го строго и се обърнах. Той се обърна с лице към мен и се приближи.
-Каза ми да се обърна. Направих го.- ама.. ама..
Аз сложих потника пред гърдите си и се обърнах. Даниел ме огледа и се приближи до мен. Усетих за втори път, откакто се запознахме, колко горещо стана. Лицата ни бяха на милиметри разстояние. Този път той не ме целуна. Просто премести главата си и се наведе към врата ми. Постави целувка там. Сега стана наистина горещо. Даниел намери сладкото ми място зад ухото. Беше толкова прият... това не трябва да се случва. Не не не не. Опитах се да отблъсна Даниел като сложих ръце на гърдите му, но той не помръдна, просто продължи надолу. Стигна до гърдите ми. Аз държах потника и не исках да го махам. Никога е съм била толкова близо до момче. Пък да не говоря за по сутиен.
-Моля те, Ем, дръпни си ръцете и ме остави да ти доставя удоволствие. - в същия момент се усети,че вратата на съблекалнята е отключена и отиде да я заключи. След няма секунда беше отново пред мен, а аз бях притисната до стената. Този път той просто хвана ръцете ми и ги сложи от двете страни на главата ми. Ръката му мина по гърдите ми като ги опипа и стигна до клина. Дишането ни стана накъсано.
-Наистина ли не осъзнаваш колко си секси и колко те искам. Този клин. В момента се чудя дали да го махна или да го оставя, защото подчертава бедрата ти.- каза той задъхан. Съвестта ми си беше отишла . Остана само скритото досега желание. Свалих клина, а Даниел отвори уста от почуда и удовлетвореност. Докато се усетя ръката му беше в бикините ми. Това беше толкова нередно. Но и толкова искано. Видях желанието в очите му. Изстенах от удоволствие и погледах към дънките му. Забелязах,че и той бе наистина възбуден. Не знаех какво ще се случи. Когато ме целуна, сякаш не бяхме в съблекалнята. А на място,където сме само двамата. Телефонът на Даниел звънна. Мамка му. Взех клина набързо и го обух. След това и потника, и седнах на пейката. Дочух само накои части от разговора на Даниел.
- Ем, трабва да тръгвам- съобщи ми той.
- Ъъъ добрее. Няма да ходим във вас, така ли?- попитах смутена.
-Мисля,че това стига за днес, принцесо. Ще ти пиша по-късно.- дойде и ме целуна по бузата набързо.
Даниел Шърман туко що ме остави в съблекалнята възбудена,объркана и засрамена. Какъв чудесен ден...!?