MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

48 глава

《 Г.Т. на Джимин 》

- Т/И? Какво правиш тук? - опитах се да стана и да тръгна към нея, но мутрите ме спряха. - Добре ли си? Да не би отново да са те отвляк..

- Не, Джимин - прекъсна ме безизразно тя. - Аз съм напълно добре... за теб обаче не мога да кажа същото - каза, идвайки по-близо към нас и спирайки се точно пред мен.

- Какво? Т/И, какво говориш? - погледнах я объркано, но на момента се досетих какво се случва. Лицето ми придоби учудване, а душата ми същевременно се изпълни с горчивина. - Не може да бъде... Предала си ме! - изкрещях от твърде бързо натрупалите ми се емоции.

- Какво очакваше, Джимин? - поддържаше безизразното си лице тя. - Ти и баща ми съсипахте живота ми с вашите глупави мафиотски вражди! - беше неин ред да повиши тон. - По дяволите, всичко, което някога исках, бе да живея нормален тийнейджърски живот! Преди теб всичко беше перфектно!

- Знаеш, че това беше просто една заблуда! Баща ти те лъжеше през цялото ти детство! И всеки покрай него! Приятелите му, твоите приятели, Джънгкук!

- Не намесвай Кук в това! - при този нейн изблик, останах безмълвен.

- Значи е вярно... Все пак предпочете него - погледнах я в очакване на отговор, а тя не отвърна по никакъв начин. - Хах, какъв обрат само. Значи той е един от помощниците ти в този шибан план? Разбираемо, ползвайки го като кученце - погледнах я с горчив присмех. Тя отбегна погледа ми, непонасяйки да посрещне истината в очите. - Е, ще ми кажеш ли най-накрая схемата, която въртиш? Или просто смяташ цяла вечност да ме държиш заключен тук? - опитвах се да я изкарам извън нерви, както тя вече направи с мен.

- Не, Джимин. Измислила съм всичко. Не се тревожи.

- О, предостави ми честта да чуя всичко, моля - при сарказма ми тя се навъси.

- След като хванах натясно теб и баща ми, смятам следващата ми стъпка да бъде завземането на мафиите ви.

- Интересно. Да наследиш неговата мафия ще е лесно, все пак си му дъщеря и вече си стандартно подготвена, за да те приемат официално. Обаче съм заинтригуван как ще завземеш моята? По сделка Хосок е наследникът ми.

- О, но дали е той? - лека усмивка заигра на устата й.

- Какво имаш предвид? - наклоних объркано глава.

- Все още не си променил по документи заместника ти - напомни ми тя.

- Техьонг? - процедих със сключени вежди.

- Груба грешка направи Чим-Чим - пресегна се и погали косата ми, спирайки ръката си на бузата ми. - Джънгкук не е единственият ми помощник - усмихна ми се злокобно, карайки тръпки да минат по цялото ми тяло.

Техьонг? И той ли? Какво по дяволите?!

- Е, беше ми приятно да си говорим, но имам работа за вършене - тръгна да си ходи, но я спрях преди да е успяла.

- Ще ни убиеш ли? Мен и баща ти? - попитах я.

Тя се спря, седяща с гръб към мен.

- Това е планът, да.

- Знаеш, че в планът ти липсва една частица, нали?

- И тя е? - опита се да звучи незаинтересована.

- Миналото ни, красавице.

《 Г.Т. на Джънгкук 》

- Е, как мина? - попитах я, веднага след като се прибра. - Изглеждаш... замислена?

- Мхм... - едвам отразяваше присъствието ми. Какво е станало?

- Т/И - доближих се до нея, слагайки ръцете си на раменете й. Тя ме погледна с отнесеното си изражение. - Какво направи този кучи син? Какво ти каза?

- Нищо, просто много ми се насъбра. Казах му всичко и той първоначално се ядоса, но в последствие го прие. Няма много избор.

- Но ти имаш - при думите ми тя леко се отдръпна, сякаш стряскайки се.

- Имам, така е. Мисля да лягам, стана късно.

- Добре, аз ще си тръгвам - казах й чао и излезнах от къщата й.

Т/И, Т/И, не е лесно да си влюбен. Сега ме разбираш, предполагам.