Влюбих се в PlayBoy / 18+

8

Бела

Грейсън стовари юмрука си в лицето на Daddy!
Чувствах се безсилна срещу мъжете, които се бореха за своята "чест". Не бях сигурна какво прещрака в главата му.
От устната на Шон се стичаше дебела струйка кръв, а зъбите му приличаха на зацапано платно в нюанси между червено, цвят горчица и бяло.
Ударите, които го тряскаха като камъни, му оставяха червени петна по лицето, и навярно до сутринта щеше да прилича на ожилен от пчела.
Не познавах този нов и обезумял Грейсън. Винаги съм знаела, че е малко луд, но той го пребиваше безмилостно. Шон политна към земята след поредното круше, а Грей се стовари отгоре му с коляно, и продължи да го налага.
- Спри! - изкрещях с всичка сила.
Тълпата ни беше обградила, а ние стояхме в самия център. Нито един от присъстващите не се намеси, затова започнах да мисля как да постъпя.
- Грейсън, мамка му! - опитах да го мръдна от него. Едва мислех кое е правилно и кое може да се окаже грешното, и да ме нарани... Заобиколих ги и посегнах да го докосна, за да се върне обратно при мен. Да чуе гласа ми по някакъв начин... Но в мига щом ръцете ми се озоваха на раменете му, усетих силен натиск, последван от жестока горяща болка по едната ми буза.
Политнах назад. Чувах ударите на сърцето си по цялата ми вцепенена вътрешност. Шумът от тупкащата топка между гърдите ми затрепери. Сякаш беше вулкан, който всеки момент ще изригне. Цялата се тресях и нямах представа дали ще заплача или ще загубя съзнание.
- Бела... - чух го да казва, но вълните на ярост, объркване и болка бързо пометоха остатъците от гласа му.
Кокалчетата му бяха раздрани, а изражението му издаваше съжаление, което щеше да го убие.
Удари ме.
Пламенната болка се засили постепенно. Тогава някой ме вдигна от земята, и ме изведе някъде навън.
Търсеше следи по мен. Оглеждаше се в очите ми, в ръцете ми, по вледенената ми от страх кожа. Прегледа всяко кътче от мен, след което пое главата ми с длани.
- Бела - тонът му беше сериозен! - Чуваш ли ме, Бела?
Трудно фокусирах. Състоянието ми се дължеше на факта, че човекът в когото се влюбих ме ... - преглътнах буцата.
- Бела! Разтресе ме за раменете и върна ръцете си около бузите ми.
- Кой си ти? - присвих очи с желанието да успея все нещичко да позная у него. Премигнах няколко пъти, защото клепачите ми бяха натежали, а краката ми едвам държаха тялото ми изправено. Бях напът да се разпадна завинаги.
Той беше по-висок от мен и дори в мъглявината ме лъхаше онази нескрита мъжественост, с която грамадното му тяло стоеше насреща. Приличаше на красив мъж, с черни коси, широки рамене, и, и...
- Деван?
- Бела, изплаши ме до смърт! Добре ли си?
Тонът му беше загрижен и не разбирах защо. Погали ме внимателно, като че ли в дланите си държеше скъп порцеланов предмет.
Докосването му ме накара да се отпусна и може би да се почувствам в истинска безопасност. Някъде, където торнадото не е способно да ме отнесе.
- Бузата ти... - пипна с пръст мястото, при което мигновено се отдръпнах, пъшкайки от гадното парене.
- Грейсън, той...
- Видях! Не биваше да се месиш. Ела с мен! Ще те отведа в спешното, да те прегледат. Може да имаш сътресение.
- Не, не, не... Умолявам те, отведи ме от това гнусно място. Без болници... Просто искам да се махна възможно най-далеч.
- Добре! Хайде! - помогна ми да стана.
- Ще отидем там, където те заведох и първия път.
- Нямаш кас... - не ме остави да довърша.
Заведе ме до мотора си, обикрачи го, сложи ми внимателно каската си, и ми помогна да се метна зад него. Стиснах го силно.
Вятърът развяваше свободно падащата коса извън каската и чувството за свобода беше неописуемо.
Можех да помисля, макар да бях в нетрезво състояние. Моментите ни с Грейсън бяха това, което съм искала цял живот, но тази негова друга страна ме плашеше.
С Деван усещах различни... неща. В компанията му се отпусках, можех да бъда себе си, а той не се стараеше да е направено сладникаво. Казваше нещата каквито са - гадни и изобщо не го интередуваше как ще се почувствам.
Както ми каза тогава, не е негова работа да ме прави щастлива. И беше прав. Трябваше сама да го направя.
Телефонът ми остана в Грейсън.
Спасителят ми се появи в точния момент да ме избави от грозната ситуация. Преди само месец ме остави на произвола на съдбата, при човека, когото мразеше цял живот.
Освободих ума си от тревогите и от факта, че любовта ми ми заби груб шамар. Скулата ми се стягаше все повече от болка, а до утре щеше да е посиняла.
Деван паркира мотора на хълма.
Градът блестеше и сякаш го виждах за пръв път от цяла вечност. Ахнах тихичко изпод затвора на главата ми. Потта беше избила и скалпа ми пареше неприятно.
Посегнах да го сваля, но Деван ме изпревари.
- Благодаря ти - казах. - Отново ме върна на любимото си място.
- Отново имаш нуждата да помислиш, пакостнице - подметна ми доволна усмивка и аз мигновено му върнах, без да съзнавам какво правим.
- Залезът отдавна си отиде, Бела. И когато настъпи нощта, ставаме или уязвими, или избираме да бъдем различни.
- Да бъдеш ловец или плячка, тоест.
- Именно! Тогава те доведох тук без никакви задни помисли. Реших, че имаш нужда от истински приятел, но не бях сляп. От километри ви личеше, още докато бяхме в гимназията. Грейсън винаги е имал специално отношение към теб, а мен така и не погледна.
- Объркваш ме... Деван загледа към града, и въздъхна тежко.
- Предполагам. Винаги е бил и ще бъде той. За мен жените не представляват трудност. Имал съм и имам всяка, която срещне погледа ми, а другите просто принуждавам да ме желаят. Лесно е да накараш една жена да падне в обятията ти, Бела. Нужни са няколко благи думи и докосване. Мацките харесват ласките, мръсните клипове преди да заспят, понякога гадното отношение към тях, но ти - замлъкна, подбирайки внимателно думите си. - Ти никога не си била като тях. Душата ти е чиста, дори сега, когато се ч*каш като полудяла.
Слушах го, наблюдавах го, и нищичко не разбирах. Не ме обиждаше и дума от устата му и не това беше целта на казаното. Опитваше се да ми каже нещо, което просто не долавях.
- Звучи странно, като го споменаваш. Знаеш ли, винаги ми е допадала тази твоя черта. Искреността, която Грейсън или който и да е друг, никога не ми е показвал. Мога да усетя какво има в главата на всеки човек, освен в твоята. Придобих това качество преди да завършите. Наблюдавала съм ви достатъчно дълго, за да знам, че ти си мистерия.
Деван избухна в сладък смях. Погледна ме и вкара няколкото разпиляни кичура зад ухото ми.
Вече го разбрах.
- Харесвам те, Бела! С друга не ми се е случвало. Сега ще ме помислиш за гадняр, който се възползва от наранените ти чувства, за да се намъкне между краката ти, но не това е целта ми. Редно е да го знаеш. Харесвах те още тогава, но Грейсън ми забрани да те доближавам. Винаги се е държал към теб сякаш си негова собственост, но истината е, че само ти придаваше смисъл на жалкия му живот. Затова реших да се отдръпна. На партито го направих отново. И ще го правя, докато не ми кажеш истината. Какво жадуваш? Какво обичаш? Някога чувствала ли си се така, все едно светът се е стоварил върху плещите ти и годините минават, само не и това, което криеш отвътре? Можеш да ми кажеш злодей, няма да е лъжа. Достатъчно умен съм, за да те открадна от него, но не го искам.
- Деван, аз... Трудно ми е да намеря правилните думи.
Гледах го с плувнали в сълзи очи. Никой никога не ми беше споделял душата си толкова искрено. Между бедрата ми се надигна гореща вълна и всеки нерв в тялото ми жадуваше да вкуси устните му.
Спомнях си го. Аз също го харесвах много, но не вярвах да съм в категорията му. Не можех да отрека химията помежду ни, нито тази между мен и Грейсън.
Озовах се в Бермудски триъгълник, който съзнанието ми оформи около мен.
Щях да изневеря на човека, когото някак обичах цял живот, с човека, за когото тайно бленувах от малка.
- Нека бъдем други тази нощ! - предложи. - Ти не си Бела, аз не съм Деван. Двамата сме отново деца. Непознати и наивни. Само две хлапета, които тръпнат да слеят телата си, без уплахата, че на сутринта съвестта им ще ги погуби.
Помислих.
- Ти си като поезията, която никога не съм харесвала! Затова, да, тази нощ няма да сме себе си, а щом настъпи изгревът, ти и аз ще се превърнем в пепел. Слънцето ще ни помете и заедно ще се самоунищожим, Деван. Заслужаваме го...
- Да те ч*кам ли? - попита задъхан, с нисък глас. В него живееше силен първичен глад, който досега не беше пускал на свобода.
Сграбчи ме за з*дника, подпря ме на мотора, и захапа долната ми устна. Хвърлихме се в бездната на покварата. Прокарах пръсти под блузата му и търсех кътчетата, които беше скрил под нея.
Извивките му бяха приятни на допир и твърди, а меката му плът ухаеше на силен мъжки парфюм. Възбуждаше ме.
Извих врата си, за да му дам лесен достъп до кожата, която усилено търсеше да засмуче. Хапеше, стискаше, скубеше...
Правеше го с лекота. Разкъса горницата ми. Г*рдите ми лъснаха пред широката му сянка над мен. Бяха втвърдени и готови да поемат, колкото се може повече от него. От красивите му ласки и от мириса му.
Играта ни ставаше опасна. Наситена като палитра с тъмни цветове.
- Готова ли си? - целуна ме, облизвайки долната ми устна.
- Да... Господ ще ме накаже, Деван. Ще горим в ада.
- Бил съм там през целия си живот, а днес се чувствам по-жив от всякога.
Деван ме повдигна от земята, постави задните ми части на кожената седалка, и обхвана бедрата ми, дърпайки ме, да се увия около него.
Ч*енът му се отърка в мен и Божичко - беше грамаден!
- Разкопчай ме! - заповяда. - Ще те гледам. Обичам да гледам, Бела!
Разместих катарамата на колана и разкопчах дънките, колкото да го извадя навън. Гла*ичката му пареше от жажда.
- Намокри го още! По дяволите, Бела, ще те разкъсам! Намокри го! - повтори бясно.
Вкарах четири от пръстите си и обрах събрала се слюнка по езика. Навлажних го, а той извърна глава назад, стискайки зъби. Щом я изправи обратно, ме погледна в очите. За миг ми напомни на Грейсън. Същият огън, същата безмилостност, същата чернилка.
Намести ме близо до него. Дишахме прекалено тежко, а времето беше адски горещо. Заваля силен дъжд отгоре ни. Деван не отдели очи от мен. Челюстта му се размърда, а скулите му се вдлъбнаха навътре .
Вкара го нежно, давайки на тялото ми време да приеме всеки самтиметър от него, и преди да осъзная се движеше като крило на пеперуда.
  В главата ми зазвуча песента: "god sent me as  karma".
  По дяволите! Какви ги вършим...