MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

49 глава

《 Г.Т. на Техьонг 》

- Какво се случи вчера? - попитах Джънгкук, седнал пред мен на стола в заведението.

- Т/И беше много замислена. Все едно са й казали нещо трагично. Не съм сигурен какво е станало там, но съм сто процента позитивен, че чуствата й я убиват в момента - сподели ми той.

- Значи наистина се харесват?

- Явно - Кук ме погледна, сякаш искайки да прочете мислите ми. - Да не би все още да имаш чувства към нея? - зададе въпроса си от нищото.

Аз се засмях, намирайки го за очаравателен. Не знаех, че може да е толкова сладък.

- Не, не. Осъзнах, че тя не е за мен - прочистих гърлото си, сещайки се за спомена на мен и Кук в библиотеката. - А ти? Да не би да ти е все още гузно, че скъсахте?

- А-аз... Не мисля - погледна надолу към ръката си, която си играеше нервно в гривната.

- Хей, ам... - започнах колебливо, искайки да разчупя напрежението във въздуха. - Щях да ходя до една сладкарница, където продават уникални кексчета. Би ли... желал да дойдеш с мен? - погледнах го с очи, пълни с надежда.

- О, ами имах малко работа...

- Добре, няма нищо. Ще тръгвам тогава - тръгнах да ставам, ядосвайки се от неуспешния ми опит, но той хвана ръката ми преди да съм избягал.

- Но с удоволствие ще дойда с теб, Тае - при споменаването на името ми нещо в мен се разтопи. Не можех да помръдна. Гледах го как става и си взима якето, а аз стоях неподвижен и объркан. - Хайде - дойде до мен и ме погледна с неговите големи заешки очи. Твърде сладък е за този свят.

《 20 минути по-късно 》

Повреме на разходката до сладкарницата си говорехме за какви ли не неща и намерихме много общи интереси. Нямах си ни най-малка представа, че сме толкова еднакви.

Стигнахме до дестинацията и влезнахме вътре.

- Какво ще си вземеш? - попитах го аз, след като го оставих да разгледа витрината.

- Мм, яде ми се сладолед. Ягодов - каза ми и аз веднага се запътих към касата.

- Здравейте, ще желая едно шоколадово кексче и един ягодов сладолед, моля - поръчах на касиерката.

- Хей, и аз мога да си поръчам, Тае - чух Кук да казва, вече дошъл до мен.

- Остави ме да поръчам, а ти седни да ме изчакаш - погледнах го умоляващо, а той само изучи лицето ми с поглед. Майко, Кук, ако не спреш да зяпаш устните ми, ще ти се нахвърля още тук. Техьонг, спри се! Ще го травмираш, ако разбере какви мисли минават през ума ти.

Взех поръчката ни, като платих и за двете, и тръгнахме да се разхождаме в близкия парк.

- Искаш ли да седнем? - попитах го, а той се съгласи с кимване. - Е, как е сладоледът ти? Харесва ли ти? - погледнах към устата му, която вече цялата беше омазана. При гледката започнах да се смея, а той само ме гледаше объркано. - Явно ти харесва, щом цялата ти уста е в сладолед - продължих да се кикотя.

- Хей, не ми се смей! - тросна се той като бебе. - Къде съм омазан? - започна да се бърши със салфетката, но не успя напълно да се изчисти.

- Чакай, позволи ми - взех салфетката от ръката му и почистих остатъка от сладоледа.

- Благо... - започна той, но при усещането колко близо седим един до друг спря. Бях се навел неволно над него в процеса на бърсането.

- Кук - продумах с вече дълбок глас, а той само изхъмка в отговор, не отделяйки поглед от устните ми. - Да ти покажа ли как ти ме промени?

Той за кратко върна погледа си на очите ми преди отново да го свали на устните ми. Отново само изхъмка, но това ми беше достатъчно, за да действам. Хванах главата му, сливайки устните ни. Целунах го нежно, но жадно. Ох, имах нужда от това. Устните му са уникални, точно както си ги представях.

След като се отделихме, се погледнахме в учудване. И двамата не очаквахме чувствата ни да са взаимни.

- Прав си, сладоледът е вкусен - казах, облизвайки леко подпухналите си устни.

Той леко се изчерви, накланяйки настрани поглед, а аз се усмихнах на гледката.