Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето ти

Глава 15

-Лео спри!-извиках

-Повече да не си я докоснал!-извика момчето

Беше готов още веднъж да го удари, но му хванах ръката. Обърна се към мен и преглътнах.

-Хайде.. да си тръгваме.-казах

Лео кимна и излезнахме, а после се качихме в колата. Няколко минути по-късно бяхме в нас.

-Седни на дивана.-наредих

Кокълчетата му бяха разранени и трябваше да ги превържа. Взех аптечката от единия шкаф и клекнах пред него.

-Трябва да спреш да го правиш.-поклатих глава

-И да оставя някой да ти се лепи така? Няма начин.-момчето също поклати глава

-И все пак, няма дужда всеки път да се биеш.-въздъхнах

Оставих всичко настрани, а пръстите му докоснаха брадичката ми. Накара ме да го погледна и щом го направих, ме целуна.

---

На другия ден

Събудих се и отидох в банята. Извърших сутрешните си процедури и излезнах. Взех си терефона и праверих за съобщения. Имах едно от Лео и от майка ми. Трябваше след половин час да съм на летището. Влезнах в дрешника и се преоблякох с тези дрехи:

Върнах се в стаята ми и застанах пред тоалетката. Оправих си косата и се напръсках с един от парфюмите ми. Май няма да съм с жилетката. Даа.. ще съм по къс ръкав.

Взех си телефона, ключовете за колата и вкъщи, и излезнах от стаята. Слезнах надолу и си обух обувките. Излезнах и заключих входната врата. А после се качих в колата и потеглих.

Двайсет минути по-късно бях на летището.

---

-Еее, как беше в Италия?-попитах

-Доста добре.-отговори мама

-Мислим, да се преместим там.-татко както винаги не увърташе

-Това е чудесно! Кога пак заминавате?-зададох следващия си въпрос

-Заминаваме. След 2 месеца.-татко ме погледна -Идваш и ти с нас.

-Какво?-бях объркана -Не. Няма как да стане.

-Миличка..-започна да говори мама

-Не..-изправих се -Тук ми е живота. А и имам още 3 месеца докато завърша.

-Ще ни слушаш.-татко също се изправи

-Не и за това. Няма как да замина, ей така.-щракнах с пръсти

-Напротив има.

-Не.-поклатих глава

И стана това което не мислех, че някога ще се случи. Баща ми ме удари. Собствения ми баща.

-Докато живеееш под моя покрив и се удържаш с моите пари, ще ме слушаш. Ясно ли е?-извика

-Питър!-намеси се и мама

-Ясно ли е?-баща ми ме гледаше

-Да.-отговорих и се качих в стаята ми

Майната им. Заключих вратата и се погледнах в огледалото. Бузата ми беше червена. И как няма да е.. взех си ластик и си вързах косата. Грабнах ключовете за колата и излезнах от стаята. Слезнах надолу и видях, че само майка ми е в хола.

-Вики, къде отиваш?-попита

-Не те засяга.-излезнах от къщата

Качих се в колата и потеглих. Не знам къде ще да ходя, но искам да се махна.

Собствения ме баща ме удари. Само защото не бях съгласна с решението им. Една сълза се търкулна по бузата ми. Изтрих я и пуснах музика. Усилих звука и продължих да карам.

Въобще не ме засягаше, че карах с 60 или 70. Може да се каже, че беше над допустимото, но все едно.

Телефона ми звънна и музиката спря.

По телефона

-Какво?-вдигнах

-Какво ще кажеш да се видим някъде?-предложи Лео

-В момента съм заета..-отговорих

-Да, видях те. Карам зад теб.-извъртях очи

-В момента искам да съм навън.-казах и затворих.

Честно, не ми беше до него. Не ми беше до който и да е.