Влюбих се в PlayBoy / 18+

9

Грейсън

  Имах чувството, че цялото място стене от силния вятър, който жужи покрай гората, и удря тънките прозорци.
Настъпи затишие в главата ми!
Злокобна, просторна тишина без никакво ехо. Сякаш беше дошла зимата и всеки от крайниците ми измръзваше между покритите със сняг върхове, и нямаше шанс да се стоплят покрай нечий огън. Игличките на боровете падаха около мен, поразени от страшната чума наречена студ.
Намокрих лицето си с вода. Исках да измия постъпката си. Как можах? Да я ударя... Моята Бела! Моето...
– Мамка му! — изпратих юмрука си в центъра на огледалото. – Ш*бана работа! Ш*бано к*пеле! Аххх... – изръмжах.
Стъкълцата се впиха в загрубялата кожа около кокалчетата ми и шурна к*ъв от тях. Ръката ми приличаше на стъргалка за подметки – груба и назъбена от боя преди малко.
Вече съжалявах за постъпката си към Шон, но какво да направя, че бях избухнал? Ревността ми не издържа. Той беше един п*дал, а тя моя...
В мен се отвори бездна и беше невъзможно да я запълня с друга женска плът. Щеше да остане кухо пространство между гърдите ми. Никога не бях предавал друг човек, освен себе си. Жертвах цялата си същност, за да не бъде никога наранен. Да не изпитвам емоции към никоя и да бъде просто техен покровител.
Но винаги ранявах единствено себе си, а сега — свих юмруци от гняв —, сега предадох всичко, което нямах представа, че искам и съм търсил през целия си живот.
Колко ли щеше да ми струва? Живот без нея.
— Да му се невиди! Защо? Защо? Защо?!
Побърквах се от бъркотията в главата ми. Вече ми липсваха уханията ѝ. На шоколад, на ванилия, нар, и смокиня от лосиона за тяло, който през последния месец си слагаше. Сладникавите ѝ парфюми и просто всичко... Косата ѝ след баня, кожата ѝ след сън.
  Мислите се блъскаха и се забиваха ту в едната страна на черепа ми, ту една в другата.
Болката беше непоносима.
А може би не беше съвсем така. Нямах представа. След като той я отведе загубих яснотата си и пропаднах в бездната на собствената си ярост.
На вратата се почука.
– Ехо? Заето ли е? – беше нежен женски глас, който настоятелно държеше да влезе.
С трепереща ръка завъртях ключа и вратата се отвори.
Беше красива и слаба, изваяна като скулптура на богиня, с млечно бяла коса. Гъ*дите ѝ се задушаваха от тясното деколте на тениската, а минижупа ѝ едва скриваше дадените ѝ прелести.
– Точно от теб имах нужда! – дръпнах я за гърлото и заключих вратата зад нея.
— Какво... — изплаши се до смърт. – К-как-кво ще ми направиш? Не искам неприятности...
– Скъпа – облизах устни. — Няма да те нараня, поне не физически. Ще те ч*кам така, че да те раздробя на парченца! Така прекрасна, така изящна – приличаш на моята Бела.
Погалих я по косата и лицето ѝ се разкриви в лукава усмивка. Явно беше поредния лек парцал, с който мога да си поиграя, и да захвърля след това.
Старите навици трудно умираха, а бях гневен и изпитвах зверски глад за плът... за коварност и безприличие, за безморалност. Светците нека ме съдят, ако могат!
Дръпнах я отново и я обгърнах с ръце. Напъхах език в устата ѝ и мръсницата простена доволна от екстаза. Съблече блузата ми и прокара ноктите си по гърба ми с грубост. После слезе надолу, като ме гледаше в очите.
Бях адски на*ървен.
Непознатата ми разкопча копчето на дънките. Целуна то*ките ми, а после вдигна езика си по дължината, чак до гл*вичката. Потопи я жадно между устните си, а с езика си намокри върха на плата, и леко започна да се движи.
Облегнах се изтръпнал на мивката. След като не можех да поправя греховете си, щях да си създам нови.
– Мога ли да... – отдръпна се от него.
– Мхм... Ммм... Не спирай, Бела!
Дългите ѝ нокти направиха нови разрези около слабините ми, щом смъкна боксерките. Болката ме накара да настръхна и да горя за още. Беше като цигарата, нужна ми да оцелея.
Малката ми го зас*ука толкова добре, че извърнах очи назад. Усещах меката тъкан на гърлото ѝ как се докосва блажено около гла*ичката ми. Едновременно бях отпуснат и на тръни. Не можех да избия Бела от главата си. Мисълта сега тя да клечеше пред мен, да забиваше опасно ноктите си в кожата ми, да го с*уче жадна за още и още, ме побъркаше.
– По дяволите! – изсумтях, облегнал се на стъклото. Няколко от парчетата се отрониха и паднаха в мивката.
Куклата ме гледаше отдолу с празен поглед и много надежди за това след с*ирката. Щях да ѝ го дам! Грубо, както заслужава, докато и последния спомен от всяка тръпка по Бела не избледнее от съзнанието ми.
Изпиваше живота ми с устните си, а езикът ѝ сътворявяше танц около гла*ичката. Усетих наплив на гняв и удоволствие. Взех главата ѝ с ръце, за да го прави по-бързо.
Преди да осъзная, я бях обърнал с гръб към мен и единствено свистенето между пролуките на старите прозорците, тропането на мивката, и нейните стенания звучаха в тъмницата. Отвън идваше слаба светлина, която осветяваше силуета на зад*ика ѝ. Бузите ѝ се притискаха и отблъскваха силно, а напливът на възбуда ме погълна до краен предел.
Щях да я разкъсам.
Хванах косата ѝ в юмрука си, а с другата запуших устата ѝ. Заглъхналите ѝ звуци кръжаха около нас и дори музиката долу не можеше да вземе превез над това, което вършехме.
Усетих трепети и болка ниско долу. Стегнах тялото си и с един последен напън навътре, после навън, с*ърших върху кръста ѝ. Бях плувнал в гореща пот. Заради въздуха от банята дишах като астматик и всеки мой нерв плачеше от облекчение. Гневът притихна за секунда... Само за момент си позволих да не мисля. Тогава вихрушката ме връхлетя отново. Почувствах се слаб, изтощен.
– Добре ли си? – попита небрежно тя, оправяйки фустата си.
Не ѝ обърнах внимание. Вдигнах панталона си и излязох сред тълпата.
***
Изминаха часове, откакто я нямаше.
В главата ми крещяха гласове. Гледах в телефона сладките съобщения, които ми пращаше. Вдигнах очи към небето, а после и към реката. Дъждът я правеше привлекателна. Вятърът беше утихнал.
Само тялото ми гореше за още. Превъзбудата ми беше дошла в повече и имах намерението да потърся нова утеха, когато близо до мястото профуча мотор.
Сковах се на място. Имах ужасно предчувствие, кой може да идва от другия край на града.
Бяха те. Нещастникът не я беше завел вкъщи.
– Мамка му!
Запалих колата, натиснах първа, и гумите сами извъртяха на място. Карах като полудял със свален гюрук. Дрехите ми бяха мокри, косата спластена настрани, а дискомфорта окото слабините ме дразнеше най-много.
Виждах ги на километър пред мен. Пътят спря да се извива и можех да я оприлича зад него. Какво бяха правили?
Стомахът ми се сви от притеснение, но какво бях направил аз преди малко...
Тя се обърна неочаквано назад. Не забелязах кога скъсих дистанцията толкова и за малко да ги ударя. Набих рязко спирачки, той направи същото. Едва доловимият тътен на гръмотевиците се чуваше надалеч, което значеше, че бурята си отиваше, а с нея и всичко станало. Поне се надявах.
Изгасих колата и слязох. Първа се измъкна тя, последвана от високата фигура на Деван. Беше скръстила ръце пред гърдите си, несигурна какво да ми каже, вероятно.
– Бела! – бръкнах в джоба си за цигара, която само напъхах между устата си. Постарах се да бъде безизразен с думите си.
Мразех се. Нямаше отговор от нейна страна. Дишаше неспокойно, а Деван не отделяше очи от мен.
Набарах запалката от вътрешната страна и запалих цигарата.
– Виж – продължих бездушно. – Няма да се получи между нас, Бела! Не си за мен. Нито аз за теб.
Тя ме изгледа и очите ѝ плувнаха бавно в сълзи. Две струи се отделиха от тях, стичайки се меката ѝ кожа.
– Скоро ще ме забравиш, както аз ще забравя за теб. Просто не се съвпадаме, бебче.
– Ти сериозно ли? – прониза най-сетне с думите си сърцето ми. Тонът ѝ звучеше наранен и цялата се разтрепери.
– Да! – скулите ми се вдлъбнаха навътре щом поех от цигарата, а след това спокойно издишах дима нагоре.
– Вместо да се извиниш, ти-ти избираш това? Наистина ли, Грейсън? Такова си нищожество.
– Нищожество, което преди малко ч*ка друга, палавнице! По видът ти мога да видя, че си ги свършила същите. Накрая да не свършиш като мен? Ха-ха!
Адски ме болеше и дрънках глупости. Мамка му... Очите ѝ я издадоха, че съм прав. Бяхме еднакви... Тя е била с него днес, след като копелето я измъкна. Ненавиждах го, че е имал моето, но...