My answer is you

Част I

Слънцето се показа на хоризонта и озари стаята на Сехун. По етажерката до леглото му бяха разпилени книги и комикси, а на земята имаше празни пластмасови бутилки от вода. Стаята му не беше кой знае колко голяма, но изглеждаше страшно уютна. Вляво от вратата се разполагаше бюрото му (естествено, затрупано с купища боклуци). По-нататък имаше двукрилен гардероб с чекмеджета отдолу, тройна етажерка и едно кралско легло с поспаланко в него.

Сехун не издаваше каквито и да било признаци, че смята да наруши съня си, а устните му леко помръдваха, в такт с тихото му хъркане. Изглеждаше толкова невинен, чист и необезспокоен...

Е, почти необезспокоен. Телефонът на Хуни заподскача с весела мелодия до възглавницата. Часът беше 7:30. Той трябваше да стане и да се приготви за работа, но вместо това, стисна силно очи и запуши ушите си с длани.

- Сехун, скъпи! Ставай вече! - нахълта майка му в стаята. - И оправи тази кочина! Защо всеки път като се връщаш от тренировка си хвърляш шишетата на пода?

Той отвори предпазливо едното си око и загледа жално майка си.

- Хайде, хайде! Закуската ти е готова. - сопна се жената. - Без такива погледи!

- Трябва ли? - размрънка се момчето. - На 18 съм, а ти ме караш да работя в почивните дни. Повтарям - ПОЧИВНИ. Дните без училище! Сещаш се...

- Миличък, правя го, за да те науча на отговорност. Пък и чичо ти Жао няма да откаже малко помощ в магазина си.

- Да, да, разбира се... Защото си няма достатъчно служители. - настояваше той.

- Стига толкова, Сехун! Обличай се и слизай долу за закуска! Аз ще те закарам с колата.

- Защо не може аз да карам? Ще се върна веднага след работа.

- Не става! Колата ми трябва. - отсече майка му. - Ще водя брат ти на панаира.

- Пфф, хубаво! - изръмжа Сехун.

Повдигна завивката си и с тежки и драматични въздишки се изправи от удобното легло. Облече набързо първите джинси, които видя - черни, с виснало дъно и бяла тениска с надпис "Free Hugs". После наплиска лицето си със студена вода, изми си зъбите и разреса рошавата си коса. Добави и шапка с козирка, както и новото си бейзболно яке - подарък от приятелите му. Сложи си слушалките около врата, прибра телефона в задния си джоб и изтича надолу по стълбите към кухнята. Грабна филията с фъстъчено масло от чинията на масата, натика я в устата си и обу набързо новите си кецове.

7:47. Сехун предпочете да отиде сам до музикалния магазин на чичо си Жао, вместо майка му "да го води за ръчичка". Сбогува се и хукна с всички сили към най-близката спирка на метрото.

7:50 - вече пътуваше с влака. Пресметна, че ще му трябват около 7 минути, за да стигне до дестинацията си и още 2, за да се появи на работа, което означаваше, че ще подрани с 1 минута. Обичаше да е винаги навреме.

Изведнъж усети, че хората в метрото го гледат странно. Беше забравил за филията с фъстъчено масло в устата си. Хапна я набързо и се избърса с ръкав.

Не след дълго стигна музикалния магазин на Жао, изчака да стане точно 8:00 и влезе вътре.

- Здрасти, чичо! - поздрави момчето.

- Сехун! Точен както винаги. - усмихна се мъжът и посочи с показалец към касата.

Зад нея стоеше красиво момиче с кестенява коса до раменете и палави очи в същия цвят. Беше облечена с бял потник и късо дънково яке. Надолу носеше черни прилепнали джинси и обикновени кецове "Converse". Изглеждаше страшно съсредоточена - явно броеше пари. Сехун я зяпаше, досущ като някой турист, който се диви на шедьовър в музей на изкуствата. Жао веднага го забеляза и се заподхилва дяволито, след което го потупа по гърба и го бутна в посока към касата:

- Хайде, върви! Запознай се с колежката си.