Permission to dance

8

Никаква представа си нямаха момчетата какво му е на Намджун. Но Намджун вярваше в себе си. Все пак е интелигентен човек. Щеше да мисли.

- Намджун! Дядото на Джон имал месарница. Всички в града много харесвали месото му и искали да знаят тайната рецепта. След като починал, Джон решил да почисти домът му. Това което намерил много го удивило. Какво е намерил Джон? Тайната рецепта, златни кюлчета или снимки на голи деца?

В момента Намджун беше отчаян. Може би беше тайната рецепта, но това щеше да е нещо лесно. Все пак Джин го прецака и нямаше да се размине толкова лесно. Дълго време Намджун мислеше. Имаше толкова много теории, но реши да рискува.

- Снимки на голи деца. - отговори той.
- Хьонг, беше подвеждащ въпрос, нарочно има такова, но всъщност е тайната рецепта. - каза Джонкук.
- Да не би да знаеш отговор Кук? - попита Намджун.
- Н-не.
- Тогава не се обаждай. Така ли е задник! - извика Намджун по непознатия глас идващ от някъде.
- Да видим Намджун..... Така ли е според теб?
- Стига игрички! Рискувам си живота, а ти се забавляваш!
- Да забавно е.
- Майната ти мухльо! - викна Юнги.
- Млъквайте всички! - викна и гласа. - Искате ли да разберете дали приятеля ви же оживее? Е Нам. Каква е твоята теория?
- Нямам теория. Доверявам се на инстинкта си.
- Понякога инстинкта подвежда.
- Не и моя.
- Доста си уверен. Нека се върнем на темата. Отговорът е.......

Всички бяха в очакване. Дразнеше ги този непознат, който само ги разиграваше. Но нямаше какво да се направи. Това е на живот и смърт.