Permission to dance

9

- Е, Намджун, цялата история за дядото на Джон е, че той е ходил в гората където е бил крил деца. Снимал ги е голи и после ги е убивал като ги е слагал в местото, което продавал, за да няма улики. Твоят отговор беше верен. Продължавате с трети кръг.

Никой никаква представа си нямаха какво беше третия кръг, но всички имаха лошо предчувствие. Искаха по-скоро да свърши всичко и да се приберат живи и здрави у дома. На спокойствие. Пак да се излежават и да се наслаждават на истинския живот.

- Юнги, кажи на приятелите си в какво се завлече.
- Какво да им казвам?
- Не се прави, че не се сещаш. Ако не им кажеш до две минути ще умреш.

Всички изпаднах в шок. Те имаха тайни помежду си. Някои не искаха да казват. Но това беше момента в който ще разберат всичко един за друг.

- Без никакви тайни момчета. Знам абсолютно всичко за вас. - каза този дразнещ глас, който познаваше седемте момчета повече от самите те. Но кой бе той реално?
- Истината е.....- започна Юнги. - Че преди месец се пристрастих към..... дрога.
- Моля! - викна Джимин.
- И не си ни казал!? - каза Джин. - Можем да помогнем за този голям проблем. Защо не ни сподели Юнги? Да се убиеш ли искаш?
- Вижте момчета...всеки минава през трудни моменти...
- Да но такива моменти могат да се преодолеят и без убиващи вещества! - обади се Хосок.
- Искам веднага да се откажеш! - посочи го с пръст Джимин.
- Ще се опитам хьонг. - каза Юнги, който беше разтроен.

Повечето въздишаха и издишаха дълбоко. Това беше голяма информация за тях, а тепърва започваше. Те наистина имаха братски отношения. Може би сега щяха да станат врагове.

- Джин, кажи на останалите какво направи преди три години.
- Аз..... не!
- Джин моля те. Няма да допуснем да умреш! - каза Джонкук.
- Аз.....изнасилих малко момиченце.....
- ТИ КАКВООО! - викна Те. Той имаше малка сестра и не можеше да си представи ако това се беше случило на сестра му.
- Вижте... Бях пиян. Не исках.
- СОКДЖИН, КАК СИ ПОСМЯЛ ДА ГО НАПРАВИШ! - викна Кук. Беше най- малък, а Джин най-голям. Изпитваше страх какво би му направил Джин ако нещо такова пак се случи.
- Куки.....
- Не ме докосвай! Страх ме е.... - каза тихо той, но беше достатъчно да го чуят останалите.

От очите на Джин започнаха да се стичат горчиви сълзи. Никога не би го причинил на брат си. Той искрено съжаляваше за случката и лично помогна на семейство, макар и те да го мразеха с цялото си сърце.

Той също се мразеше. Опитваше се да отнеме живота си, но спомените с момчетата не му позволяваха. Мислеше си колко още сърца ще нарани ако умре сега. Успешно се справяше да забрави случката, но тя никога нямаше да излезе от паметта му.

- Джонкук, като започнахме тази тема.... Защо не кажеш нещо и за себе си.
- Хьонгове....единствено Хоби знае тази история.
- Защо само той? - попита Намджун.
- Защото участваше в нея.