SOS!

1.

Всеки има по-силни и по-слаби страни, ценни качества, лоши и хубави навици, както и най-разни поводи за срам и гордост. И аз също. Поне по това не оставам встрани от тълпата. Сигурна съм, че имам много какво да поправям в себе си. Но наред с това цялото, притежавам и уникална способност – даоцелявам. Каквото и да се случва, оцелявам. Поне засега.

Истинският ми талант обаче, талантът с главно Т, е да оплесквам нещата. Съсипвам, опропастявам, провалям и пропилявам. Всичко, до което се докосна. При това – със завидна последователност и упоритост.

И всеки път е все по-отчайващо. А се случва толкова лесно! Поредният слънчев ден. Шегувам се, мрачен е.
И вместо в дни като този да си стоя завита в леглото, гледайки най-разни детски сериали, аз трябва да ровя за разни обяви за работа.

Какво се очаква? Да лъжа как имам страхотна работа, четири числена сума в картата си и мъж до себе си, планирайки и малко сладко детенце?Стига, едва на 19 съм. Ама то като махнем детето от картинката, би било идеално да имам цялото това нещо в момента. Нищо лично, не харесвам деца.

Ноо има и неща, които притежавам, малко далеч от мечтан живот. Преди една година взех всичките си спестявания, грабнах самолетния билет и се озовах тук, в Корея.
Имам късмета да знам езика перфектно. Но само това. Най-добрата ми приятелка и гаджето ми заминаха с мен.
На кратко, влюбиха се, изгониха ме на улицата от общото ни жилище и в момента управляват един от най-добрите ресторанти в града.А аз?Скитах улиците в продължение на часове.

Нямах пари да се обадя на някого, нямах пари за подслон. Тогава се появи Дамби - най-сладката корейка, която съм виждала. Типично къса коса, красиви тъмни очи и светла кожа. Тя имаше нужда от съквартирантка, а аз имах нужда от ново начало. Станахме като сестри, неразделни и много се обичаме.

Тя ми помогна много. След като успях да се свържа с брат ми, той ми прати пари, колкото да си стъпя на краката и ето ме днес, отпочинала, готова да си търся работа.Всичко вече става толкова лесно, през лаптопа в сайта за обяви за работа и просто чакаш да ти се обадят. Каква изненада, а?Вързах дългата си черна коса, която според Дамби, трябва да показвам повече.

Все ми повтаря как нямам абсолютно никакъв стил и как съм я била излагала като излизаме. А аз все й обяснявам, че няма за кого да се контя толкова. Разказвала съм й много пъти за бившото си гадже и как го обичах, а тя казва, че това е нищо. Казва ми, че веднъж щом срещна похотта си, няма да съм изпитвала по-хубаво чувство.

Не й вярвам особено. Седнах пред лаптопа и започнах да ровя за разни обяви.

- Добър ден, Никита? Кандидатствали сте по обява за работа в хотел "Lotte", нали така?

- ...А.. Да??- Добрее. Имали ли сте предишен опит като сервитьор?

- Да. Три години.

- Много добре. Аз съм Бинна, управителката на хотела. Имаме спешна нужда от сервитьор, който може да започне работа още утре, защото в хотела има прекалено много хора. Работното време е от осем сутринта, ще можете ли да дойдете?

- Амии.. Да, да разбира се.- До утре тогава!

Въпреки, че стана твърде лесно, за да бъде истина.. Е ето това вече е истинско чудо. Веднага изтичах до стаята на Дамби и нахлух, мятайки се директно върху нея.

- Познай! - едва успях да кажа от вълнение.

- Гадже ли си намери?

- Господи, не! От утре започвам работа при тееб! Като сервитьорка, естествено.

- Да бе! Ник, не знам... Там сервитьорите все напускат. Има много хора. Много работа. Тежко е. Но знаеш ли, вярвам в теб.

Поговорихме си още малко с нея. Първата смяна на сервитьора свършва в три следобед, което е супер, половината ден ще ми бъде свободен.Мисля, че ще се справя. А и тя е там като рецепционистка. Ще ни бъде супер двечкитее!

*Мислех си, че първият ден ще мине добре. Е, щом не ме изгониха..