Станах рано сутринта заедно с Дамби, която по случайност също е първа смяна. Страхотно, поне ще ме закара.
Винаги съм си мечтала и аз да си имам хубава кола. Кой не би искал?
Книжката я отмятаме, колата липсва. Но мисля, че след няколко месеца работа, ако успея да спестя достатъчно бих могла да си го позволя.Направих кафе и за двете ни и имахме достатъчно време, за да го изпием на спокойствие.
- Какво трябва да облека?
- Ох, Никаа! Там ще ти дадат униформа. Не се притеснявай.
- Каква е?
***
Пола. Черна къса пола и бяла риза с черно сако. Божичко...
Още с влизането в хотела, едно високо и много симпатично момче ме подхвана. Започна да ми обяснява кое къде е, в рамките на 20 минути ми обясни абсолютно всичко необходимо, а аз бях толкова съсредоточена, че някак си успях да запомня всичко.
Понеже нямах особено голям избор, облякох униформата и пооправих вече вързаната си на висока опашка коса.
Оправих изяденото от притеснение червило и помогнах на новите си колеги да сложим блок масата за закуска, колко забавно..Хотелът е огромен. Ресторантът също. Малко по малко започвам да разбирам защо Дамби каза, че всички напускат.
През деня може да е страхотно кафенце, а вечерта се превръщало в нещо като кръчма. Поне по това, което Кук каза.Кук е колегата ми. Висок, симпатичен и млад кореец, който владее и най-малката подробност в сервитьорството. Страшно е добър. Има на какво да ме научи.
Сикс обаче не отстъпва. Тя също е много добра, както в работата си, така и в личен план.Докато стояхме на бара и чакахме да изникне работа, се заговорихме.
- Честно да ви кажа като за първи ден очаквах да се срещна с черната овца сред персонала. Нали знаете, тази, която все създава проблеми и интриги. Има по една такава във всяка работа.. - заговорих, докато старателно бършех плота на бара.
- Ооо.. И с него ще се срещнеш, не се притеснявай. Той не е толкова готин като мен. - подхвана Кук. - Ще те съботира страшно много в опита си уж да те научи.
- Разбирам...
- Каквото и да правиш, не поглеждай шефа в очите, Ник. - макар и по странен начин, Сикс се включи в разговора.
YOU ARE READING
SOS!
Fanfiction- Ника, стегни се. Осъзнаваш ли, че в момента ми говориш за шефа си?! - Знам, знам. Звучи откачено. Дори не знам как се случи, наистина!