Ходих бавно в кръг по малката улица и не правих нищо на телефона си, защото не исках да хабя батерията му. Чаках го сякаш цяла вечност и когато видях мотора да се приближава единствените думи, които се появиха в главата ми бяха "слава богу". Бруклин спря с мотора почти до мен и аз отидох до него.
- Ето. - подаде ми новите лична карта и паспорт.
Разгледах ги. Не видях никаква разлика между истинските и фалшивите.
- Барбара? - погледнах го, присвивайки веждите си леко.
- Питах те за предпочитания, а ти сама каза, че няма значение.
- А твоето име как е?
- Джейкъб.
Изкимах, а той ми направи знак да се кача на мотора. Извадих портмонето си отново и прибрах личната си карта и паспорта в него, след което се качих зад него, увих ръце около кръста му, и облегнах главата си на гърба му. Усетих тръгването на мотора веднага след това.
След около 20 минути вече бяхме на летището. Слязохме от мотора и някакъв човек дойде и го занесе нанякъде. Отидохме и си дадохме паспортите, и купихме билетите за ЛА.
Явно имахме късмет, защото не се наложи да чакаме дълго. От високоговорителя се чу тези, които са за самолета за ЛА да се качат на него няколко пъти. Бруклин хвана китката ми и ме завлече с него преди да се усетя. Той вървеше с бърза крачка пред мен, а аз го следвах, опитвайки да не се блъсна в някой.
------------------------------------------------------------------------
Пътувахме ужасно дълго време и ето, че най-вече сме в ЛА. Гледах през прозореца на вече кацащия самолет с широка усмивка. След няколко минути, самолета вече беше на земята и всички започнаха да откопчават коланите си и да изваждат багажа си. Брук свали нашия и ми направи знак с глава да ставам. Направих същото като останалите и последвах Брук, който вече беше напред. Настигнах го и слязохме заедно от самолета.
Когато слязох огледах около мен, усмихвайки се без да забележа, че Брук отново щеше да ме зареже. Погледнах го и се затичах към него.
- Стига си ме оставял така.
- А ти спри да се бавиш. - отсече грубо.
Извъртях очи, вървейки до него. Не знаех изобщо къде ходихме в момента. Видяхме мотора му и се качихме на него. Още дори не бях увила ръцете си около него, а той вече тръгна. Имах чувството, че ще падна и се хванах здраво за него, намествайки се по-добре.
