Глава 30

283 5 1
                                    

-Ами..-погледнах Виктория, тя мен също -Честно казано още щом я видях..-прочистих гърлото си -Ме привлече по онзи странен, но хубав начин.

-Виктория, вие кога усетихте това чувство?-погледнахме към другия репортер

-Мм още първи път в който го видях, знаех че няма да ми бъде безразличен..-погледнах жената до себе си, тя също ме погледна -И нещата просто се случиха.

Усмихваше ми се по онзи нейн начин.. Усмихваше се така както преди 5 години. 

-А господин Грейс, какво ще кажете по отношение на бившата ви приятелка?-този въпрос ме накара да се обърна към репортера, който го беше задал

-Тя вече не е в моя живот и няма какво да кажа. Е, благодаря за интервюто.-казах

Асистентката ми ги изпрати, а Виктория се отдръпна от мен. 

-Това ли беше?-попита

-Да. След няколко часа вече новината ще е във всички сайтове, списания, вестници и каквото още се сетиш.-отговорих 

-Добре. 

-Нещо друго?-попитах

-Да. Какво ще правя сега?-повдигна вежди -Не мога цял ден да седя тук без да правя нещо. Ако няма какво да правя, ще тръгвам.

-Не. Говори с Нейтън, за проекта който ще започнем в най-скоро време.

-Добре.

Глт на Виктория

-Леонардо..-влезе в стаята жена на моята възраст -Трябва да подпишеш ето тези документи.

Жената се приближи и я погледнах по-добре.

-Ти сигурно си Виктория Томпъсн?-попита

-Да.-отговорих -А ти си?

-Ехааа, мислех че поне си казал коя точно е бившата ти.-жената се обърна към Лео

-Амиии..-прекъснах го на мъжа

Ха. Явно това беше Кейла.

-Кейла.-казах името й -Извинявай, просто не се интересувам от бившите на любимия ми. Нищо лично.

-Разбирам.-кимна Кейла и даде документите на Лео

Той от своя страна ги подписа.

-Нещо друго трябва ли?-попита я

-Не, за сега е това.-кимна Кейла -Е, ще се видим отново.

Усмихнах се леко и тя ни остави сами с Лео.

-Като каква се явява тук, Кейла?-попитах

-Мениджър.

-Тоест тя е Пи-ара?-повдигнах вежди

-Мхм.

-Добре. Аз отивам при Нейтън.-казах и станах от стола

-Добре.

Излезнах и тогава точно видях Кейла да говори с едно от момичетата.

-Кейла..-повиках я

-Да?-погледна ме

-Какво ще кажеш да изпием после по едно кафе?-предложих

-Добре. Ще видя какво трябва да свърша и ще пийнем по едно кафе.-съгласи се

-Чудесно.-усмихнах се

А после влезнах в стаята на Нейтън където си беше неговия личен офис.

-Нейтън..-казах името му, за да му прикова вниманието

-Здравей.-усмихна се

-Ам.. Лео каза да дойда и да говорим за проекта, който ще започнем скоро.-поех си въздух

-Ами.. добре. Ела от моята страна.-кимна

Отидох и погледнах в лаптопа му.

-Виж, ще правим пристанище  в Калифорния.

---

-Хей..-влезнах в офиса на Лео

-Хей?-погледна ме

-До колкото разбрах ще ходите в Калифорния.-приближих се -През това време аз ще съм си тук и..

-Ще ходим.-поправи ме мъжа

-Ще идвам с теб?-повдигнах вежди

-Както се разбрахме. Ще идваш навсякъде с мен.-прочисти гърлото си

-Лео няма какво да правя с вас..-свих рамене

-Вики, като моя приятелка и помощник архитект ще трябва да дойдеш. Пък и вече уствастваш в този проект. А и Кейла също ще е там с нейния нов приятел.-въздъхнах

-Ясно. Кога ще заминем?-попитах

Просто трябваше да се примиря, че ще ходя навсякъде с него.

Събрани От Съдбата: Пътят към сърцето тиWhere stories live. Discover now