MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

52 глава

《 Г.Т. на Джимин 》

- Казвам ви, няма как да продължим по този начин без истинския шеф на мафията ни - чух Хоби да се прибира в имението ни. - Не, няма на... - когато влезна в трапезарията и ме видя, спря изречението си, а очите му станаха по-големи и от ябълки. - Ам... ще говорим по-късно - каза, приключвайки разговора си. Аз само го гледах с усмивка на лице. - Джимин, къде беше, братле!? - дойде с бързи крачки до мен и ме прегърна.

- Стига, стига, Хосок. Казвал съм ти, че си твърде мекошав - присмях му се, отвръщайки на прегръдката.

- Как да не съм!? Мислех, че съм те изгубил завинаги! Къде, по дяволите, беше?

- Ох, просто имах важна работа - излъгах.

- Искаш да ми кажеш, че веднага след битката с японците си отишъл някъде по бизнес без да ме предупредиш? - погледна ме глупаво.

- Знам, че трябваше да ти звънна или някак си да те уведомя, но наистина се отплеснах и нямах никакво време да мисля за каквото и да е друго. - Моля те, хвани се. Моля те.

- Да кажем, че ти вярвам, но това е само защото вече няма значение, щом си тук. Сега имаме важна работа за вършене. Но първо да оповестим на всички, че си се завърнал жив и здрав - взе ключовете за колата си и тръгна към вратата.

- Звучи добре. А, Хоби, да те питам нещо.

- Да, какво? - погледна ме изненадано той.

- Знаеш ли къде е Техьонг?

《 Г.Т. на Техьонг》

- Къде е Т/И, защо не ми вдига? - оплаквах се на Кук.

- Странно, да не би отново да се е увлякла в приказки с Джимин?

- Мамка му, Джимин... - погледнах го стреснато при мисълта. - Ами ако е направил нещо? Хайде! - станах от масата и се запътих към изхода на кафенето.

- Чакай, къде? - последва ме той.

- Отиваме в склада. Имам лошо предчувствие.

《 Г.Т. на Т/И 》

- Не мога да повярвам, че този... този... тъпак! Ъгх, как ще се измъкне! Мразя го от дъното на душата си! Не мога да повярвам, че ми изигра такъв номер.

Докато си провеждах разговор със себе си, чух нечии гласове отвън.

- Дано всичко е наред! - познах гласа на Техьонг. Най-накрая някой да се сети за мен.

Когато влязоха и ме видях на мястото, на което Джимин би трябвало да бъде, се затичаха да ме развързват.

- Какво се случи, Т/И? Защо си завързана? Джимин ли го стори? - избълва всички въпроси наведнъж Кук.

- Ами не вярвам да е била Феята на зъбките, така че най-навярно беше Джимин - погледнах го саркастично.

- Внимавай да не те оставя вързана - изгледа ме раздразнено Джънгкук.

- Какво стана? - попита Тае.

- Ами както винаги си седях и говорех с този кучи син - назъбих се при припомнянето на случката. - И се отвориха темите защо не е избягал все още и аз защо не съм го убила все още. И така той ме пита обичам ли го и аз отрекох. Докато тръгвах към вратата, за да излезна, той се освободи, дойде до мен и със сила ме завърза за леглото.

И двамата само ме гледаха, останали без думи.

- Кажете нещо де!

- Ами... за начало, защо си го излъгала? - започна Кук.

- Какво? - погледнах го объркано.

- Ти го обичаш, Т/И. Аз го виждам, Тае го вижда, всички го виждат!

- Не говори глупости, Кук, чувствата ми умряха заедно с фалшивия ми живот.

- Щом казваш, но в скоро време ще научиш, че е невъзможно да игнорираш какво изпитваш - каза Тае и погледна към Кук с усмивка.

- Добре, влюбени гълъбчета. Може ли да тръгваме вече, защото има огромен шанс Джимин да ме е издал и сега неговата мафия и тази на японците да са по петите ми? - казах вече свободна от въжетата.