Permission to dance

11

- Ами..... Техьонг аз малко.......... Се чуках с голямата ти сестра.
- Ти какво си направил?
- Съжалявам не исках да стане така.
- Затова ли тя беше тежко болна? И беше в болница на системи?!
- Тя го искаше не съм аз....
- Не се оправдавай копеле такова! Направи го на сестра ми! Не искам да имам нищо общо с теб! Изнасилвач!
- Техьонг не съм я изнасилил!
- Не ме интересува!
- Айде спрете се вече. - викна командващия, който задаваше въпросите. - Техьонг ти имаш ли нещо да казваш?
- Не! - отговори Техьонг директно.
- Как така не? - попита Намджун.
- Аз съм добър човек не съм ви лъгал и никога не съм правил нещо лошо.
- Лъжа! Умираш.
- Не чакай! - викнаха всички.
- Техьонг моля те сети се какво си правил погрешно, моля те не искаме да умреш!
- Хьонг няма какво да кажа.
- Моля те Те!
- Ми.... може би е това, че съм гей и......
- Продължавай. - каза гласът.
- Ти си гей!? - каза Джимин.
- Да. И...правя отвратителни неща на снимките му.
- Смешник. - засмя се Джимин.
- Искаш ли да разбереш на кой си биех чекии Джимине!
- Да искам да разбера.
- Съжалявам. Съжалявам Куки, че невинността ти ме изкушава.
- Моля!!! И ти ли с малкия Куки? - викна Джин. - Абе извратенияци! Стегнете се малко!
- Не се обаждай чукаш малко момиченце! - викна Юнги.
- Млъквай надрусеняк!
- Не се обаждай убиец!
- Тоя дето чука голямата ми сестра да млъква!
- Млъкнете всичките! - викна Намджун. - Погледнете до къде стигнахме от игричките на този кретен! Разваляме приятелството си. Хосок умря. До къде още искате да стигнем!?
- Прав си брато. - каза Джимин. - Винаги си бил прав. Нека останем заедно до края, защото сме започнали да се цепим.
- Скучни сте хора. - каза гласът. - Ако искате да видите каква е последната игра влезте в бензиностанцията.

Момчетата плахо влязоха в нея. Беше пълна с необичайни неща. Имаше много перални и беше обзаведено добре.

- Какво трябва да правиме сега? - попита Юнги.
- Крийте се!

Това беше последното изречение на гласът, но момчетата нямаха никаква представа какво да правят и от какво да се крият.

На една стена, на един часовник започна да тече време от 5 минути.

- Какво? - изненада се Юнги.
- Добре вижте сега. Мисля, че всички се запознахме с психическите отклонения на този, така че нека се скрием. - каза Техьонг.

Момчетата започнаха да оглеждат голямата бензиностанция да видят къде да се скрият. Опитаха да излязат но вратата не се отваряше. Наложи се да се крият в самата сграда.

Всеки си намери място и съобщи на другите къде ще се скрие. Джонкук откри изход, но това не бе просто изход. Излизаше се навън, а навън имаше камион на когото искаше да се качи и там да се скрие.

Джимин беше достатъчно дребен да се скрие в една от пералните.

Юнги се скри в гардероб в който откри врата и влезе в стената. Каза на момчетата да дойдат при него ако нещо се случи. Имаше достатъчно място за всички тях там.

Намджун мислеше дълго време, но накрая реши, че е подходящо под камиона, при който Кук се скри.

Техьонг се сгъна в един шкаф едвам едвам.

А Джин се скри в коша с мръсни дрехи.

Времето изтече и настана тишина. Можеше да се чуе бръмченето на някаква муха или шума от вятъра.

Джонкук надигна глава да види какво става. Видя доста голяма група от екипирани мъже с много автомати. Стресна се и легна обратно.

Намджун гледаше за стъпки и изведнъж някой стъпи там където той гледаше. Стресна се, но се постара да не издаде и звук.

Тези мистериозни хора започнаха да оглеждат местоположението. Не намираха никого. Провериха шкафа където Юнги се беше скрил, но естествено не го откриха там.

През това време Намджун беше намислил нещо. Откъсна някаква метална остра пръчка от камиона. Чу нещо да се вмъква отдолу при него. Обърна се рязко и посочи с острието, което взе.