Небето е синьо, а тревата зелена
да те чакам съм твърде уморена.
Птиците летят, рибите плуват,
мечтите толкова много ми струват.
Не мога да си пожелая да бъдеш с мен,
така както слънце в есенен ден.
И искам, и искам ти да си мой,
но и молитви безброй
не ме правят щастлива.
Ах, защо съм аз така влюбчива?
Луната е бяла, звездите блестят
ще могат ли нещата да се улеснят.
Да седнеме двама да поговорим,
към сърцата си врати да отворим.
И чаках, и чаках, но без решение,
за душата не намерих спасение.
Мисля, че готова съм да продължа,
над щастието като птица да кръжа.
Виждаш, че щастлива съм без теб,
защото сама на себе си съм шеф.
И веки нов приказен ден без теб
в живота ми въдворява ред.
