Permission to dance

12

- Джонук ти ли си? Изкара ми акъла!
- Съжалявам. Видях ги.
- Кои?
- Бяха маскирани и имаха оръжия. Много оръжия.
- Нали не те видяха?
- Не. Влязоха вътре. Страх ме е за останалите.
- Вземи. - Нам счупи още една метална остра пръчка и я даде на Кук. - Да се защитаваш ако има нужда.
- Благодаря хьонг.
- Да влезем при другите какво ще кажеш?
- Аз мисля да изчакаме още.
- Добре.

Въоръжените мъже оглеждаха пералните. Чим не беше глупав. Беше се покатерил до най-горната и там се скри. Бяха много и той рискуваше точно неговата да бъде посочена. Измисли в коя точно най-малко ще си помислят, че някой ще се е скрил.

Мъжете се събраха при тях и започнаха да стрелят. Улучиха Джимин, но той не издаде нито звук. Скоро спряха след като се увериха, че няма никой там.

- Чу ли това? - попита Кук.
- Да. И смятам да влизаме. Дано не са наранили някой наш.

Момчетата бавно и тихо, оглеждайки се започнаха да излизат от под камиона и тръгнаха към сградата. Тогава от прозореца излезе Джимин.

- Майко мила, Чим, добре ли си?
- Да спокойно. Уцелиха ме в ръката.

Заедно трите момчета продължиха на вътре. Можеха да се скрият на места, които са вече погледнати от търсачите.

Техьонг се мъчеше да остане не помръднал в малкия шкаф. Сгънат на тъмно. Тогава вратата на гардероба се отвори и Те видя живота си на лента. Той също бе чул изстрелите. И сега това го следваше.