-Кендъл?!-бях втренчена в него той какво прави тук?И изведнъж света ми се срина.
-Да аз.-Вече лази по нервите.
-Какво правиш тук?-попитах
-Каде е ти е гадженцето?-наистина незнаех каде е Хари а точно в този момент исках да е до мен.
-Май си е тръгнал.
-Ела с мен да го потърсим.- И залепи мазната усмивка.
-Не благодаря и сама мога да го потърся.- Веднага се махнах от там неисках да стоя и секунда повече пред него.Наистина каде е Харол вече се ядосвам. И изведнъж стигнах до кухнята кадето заварих Хари да се натиска с друга а Кендъл беше до него и се усмихваше.Беше ми останало малко от водката и я лиснах на момичето. Те се отдръпнаха един от друг и Хари ме погледна.
-А-а-а-аз съжелявам.- само това ли зашлевих му един шамар и си тръгнах. Извиках си такси и не след дълго то дойде качих се в него и се прибрах.Метнах се на леглото и се загледах в тавана. Сълзите ми напираха и не след дълго неможах да се сдържа и ги пуснах да си текат. Не можех да стоя в тази стая ставаше ми задушно преоблякох се с тъмно сини дънки с висока талия до пъпа,бяла тениска малко по нагоре от пъпа и вързах на кръста си една червена карирана риза в случай че ми стане студено. Взех си черна раница и сложих в нея слушалки,телефон и пари. Излязох от нас и се качих в колата по пътя се одбих до един нонстоп и си взех една бутилка луиски и три чипса и един шоколад. После пак се качих в колата и потеглих към едно от любимите ми места.Татко ме водеше там като малка. След като пристигнах взех раницата и плика с покупките защото трябваше да походя малко. Не след дълго пред мен се откри невероятна гледка онемях като всички пъти когато идвах тук. Никога неми омръзваше да се взирам в нея бях на една скала от кадето се виждаше целия град беше уникално.Отворих едини чипс и взех една чашка и я напълних с луискито. Отпих малко и течноста изгаряше гърлото ми но по късно щеше да ме успокои. Така и гледах и ядох размишлявах защо Хари се натискаше с онази? Не ме ли харесва вече? Защо каза само едно съжелявам? Защо неме последва като си тръгнах? Погледнах телефона си и никой не ми беше звънял. Защо не ми е звънял поне веднъж? Много въпроси ми се въртеха в главата. Дали ще се сети за мен? Ох я да не мисля за него. Пуснах си музика от тела и започнах и втория чипс бях преполовила шишето с луискито но не се чуствах още пияна.
Гледна точка на Хари.
Исках да кажа нещо повече от това съжелявам. Но просто неможех. Бях пиян не оправдава това което направих но все пак. Исках да тръгна след нея но Кендъл ме дръпна и се сбихме. Потроших го целия и после си тръгнах. Исках да и звънна но незнам каде ми е шибаният телефон. Качих се в колата и потеглих към дома и. След като пристигнах повдигнах изтривалката и взех ключа. Влязох претърсих цялата къща но нея я нямаше идвала си е защото се е преоблякла но сега каде е? Излязох от къщата и се качих в колата. Каде да я потърся имаше един плаж кадето много обичаше да ходи. Карах натам. Когато пристигнах слязох на пясъка и се огледах. Търсих я 20 минути вече тук я нямаше. Други места неми е показвала. Незнаех каде е затова реших че ще отида на едно от любимите ми места. То претставляваше една като скала но гледката беше неуписуема виждаше се целия Лос Анджелис.
Карах натам и като пристигнах какво да видя колата и беше тук.
Спрях колата и походих малко след което вече я виждах. Тя си седеше просто така и нагъваше чипс. Обичам да я гледам така невинна.
Гледна точка на Ария.
Осещах че има някой зад мен но ме беш твърде страх да се обърна. Ами ако беше някой сериен обиец. Ох стига май много обичам да се вживявам в филмите но то е забавно. Човекът се приближи а аз рязко се обърнах и изпищях. Човекът ми запуши устата и каза да спра да пища. Гласът му ми беше познат и това е Харолд.
Взирахме се един в друг и не след дълго проговорих неможех повече да мълча.
YOU ARE READING
Леко хубав живот
RomanceКазвам се Ария на 19 съм живея в Калифорния животът ми е вбесяващ, скучен беше сутрин 7:32 най-вероятно щеше да бъде обичайния ден измих зъбите си и се облякох слязох долу. - Мамо закарай ме до училище - казах и. -Добре само да си взема чантата...