Беше понеделник. Ъгх.... Алармата ми звънна и бях принудена да стана. Днес беше първият ми ден в новото ми училище. Не си падам по запознанствата. Не съм сигурна дали ще се сприятеля с някого. Докато размишлявах, седяща на леглото, зяпаща в една точка разбрах, че е станало 6:15 и реших, че е време да се оправям. Измих си зъбите и лицето, сресах си косата и я вързах на небрежен кок. Облякох си черна тениска на цветя и тесни дънки.Реших, че гримът ми е излишен. Взех чантата си и се отправих към кухнята. На масата имаше палачинки и оставена до тях бележка, на която пишеше:
"Скъпа Елена, тази сутрин трябваше да излезна по-рано, защото имам много работа. Дано да ти хареса в новото училище. Ще се прибера към 23:00.
С много обич: мама"
-Как така винаги има толкова много работа?-попитах въпреки, че знаех, че няма кой да ми отговори.
Изядох закуската си и се отправих към вратата. Обух си сиви кецове и излезнах. За жалост трябваше да вървя пеш до училището. По пътя слушах музика.
Е, най-накрая стигнах. На външен вид сградата изглеждаше добре. Влезнах през главния вход на училището и тръгнах да търся стаята си. Първият час имах география. Докато вървях, забила поглед в листа, на който беше написана програмата ми се блъснах в някой.
-Много съжалявам!-казах аз.
-Няма нищо. Аз съм Стейси. Приятно ми е!
-И на мен. Аз съм Елена.
-Нова ли си? Не съм те виждала досега. -започна да ме разпитва момичето, което явно се казваше Стейси.
-Да. Толкова много ли си личи?
-Хах, всъщност да! -отвърна ми тя, смеейки се. -Какъв ти е първият час?
-География.
-Супер! Значи сме заедно.
- Явно да.
Когато стигнахме в стаята двете седнахме на един чин. Господинът влезна и часът започна. Десет минути след това в класната стая влезе високо момче със къдраво, кестенява коса и зелени очи. Беше много красив.
-Отново ли закъсняваш, Стайлс? -попита господинът.
-Ми май да. -отговори момчето и си седна на мястото.
Господинът си продължи урока, но аз не можех да се концентрирам. Постоянно го гледах. И Стейси забеляза това.
-О, не!!!! Не, не, не!!!! Само не и Хари Стайлс! -заповеднически ми изсъска Стейси. -Той е лоша компания.
- Нищо не съм си и помисляла, спокойно. - казах й аз.
Часът свърши сравнително бързо. През останалите часове беше много скучно. Бях тръгнала да се прибирам, когато го видях да идва към мен.
-Коя си ти? - попита той с много висок тон.
-Аз съм Елена. -отговорих леко уплашено.
-Защо ме гледаше така?
-Как съм те гледала?
-Не се прави на глупачка!! - изкрещя ми той и ме притисна до стената.
-Наистина е по-добре да не се занимаваш с мен!! - каза ми той, пусна ме и си тръгна.
Какво има против мен това момче?*гледна точка на Хари*
Не знам кое беше това момиче, но беше много странна. Но и много сладка. О боже, какви ги говоря?!?
Трябва да се опомня. Трябва бързо да изчукам някоя.
След около час бях в един бар. Поръчах си бърбан. Видях няколко курви да ме гледат. Избрах си една от тях и отидох при нея. Тя ме видя и ми се усмихна. Беше облечена е една оскъдна бяла рокля, едва закриваща силикона под нея. Оле, колко е жалка. Но все пак става за чукане. Поведох я към тоалетните и я качих на мивката. Тя започна да разкопчава ризата ми, а аз повдигнах рокличката й. Носеше червено бельо. Смъкнах прашките й бавно, докато тя разкопчаваше колана ми. Извадих един презерватив от джоба ми и си го сложих. Бавно навлязох в нея и малко по малко започнах да засилвам темпото. Накрая свърших. Махнах презерватива и го изхвърлих. Тя си смъкна оскъдната рокличка надолу. Излезнах от тоалетната и се качих в колата си. Ооо, определено имах нужда от това. Но някак си не ми беше достатъчно. Не знаех какво ми става. След като дойде онова момиче и... Не, това не е възможно! Аз не се влюбвам,а само чукам. Това ми е приоритет.
YOU ARE READING
Тя и той
Teen FictionТой е пълната ѝ противоположност. Тя неговата. Ще успеят ли да бъдат приятели и дали ще преминат приятелската граница?