Нека кажем, че това не е шифтинг период, а нещо, което наистина се случи...

What if Kylo was a female and Rey was a male. And i am still Marire.

Болка. Тъпа, защото не е истинска. Не е болката, която изпитвах когато някой ме намушка и шурне бистра струя алена кръв. Не ми е студено, не измръзвам, а си искам да треперя.

Събуждам се рязко, след приятен, но груб полов акт, като до мен лежи Рей. Тя е спокойна, спи дълбоко и дрехите са по тялото ѝ. Моите не са. Няма спомен от лентата на гърдите ми, която не ми позволява да дишам, но и не свалям. Няма ги панталоните ми, няма го нищо. Единственото което покрива плътта ми са черните чаршафи и потта ми.

Приютила съм на базата на Последния Ред. Базата на нейните врагове. Моят дом. Изкуствен, фалшив дом, който Кайло ми представи са негов. И така стана мой. След всичките тези години взаймен живот с него, всичко негово стана и мое.

Странно как Тя стъпваше на тази база в свободното пространство на космоса само насила, поне по негово време, но след като изчезна от лицето на галактиката, Рей рязко се промени. Заради мен. Заради всичко, което аз не съм, за разлика от него.

Притесняваше ме как може би съм допуснала грешката да я оставя на свобода на тази територия, нищо, че ако някой от колегите ми я види, ще я смята на наш роб или нещо от сорта.  Същото се отнася и като аз стъпя на зоната на Съпротивата. Нейните хора ме смятат за кръвожаден, жесток, изродски враг. Някои от тях дори си нямат и на идея, че съм просто едно момиче, дори по-малко от Рей. Затова не стъпвам на нейните земи.

Както обикновено, срещите ни се осъществяваха на земи, които са ничии. Никой не знае за тях и така никой няма да знае за нас. За моментите в които съхраняваме силата във вселената, като последните представители на така наречените джедай и сити. Нито едната, нито другата е нещо подобно. Ние сме просто актьори, на които са им връчени грешните роли и се опитваме да избягаме от героите си.

Да се върна към настоящия момент. Гола съм, без маската ми с азот, всеки може да нахлуе и да ме види по начин по когото никой не може да ме вижда. Но честно казано макар и това да е най-рискованото нещо в момента, не е нещото, което ме притеснява най-много.

Всъщност като отворих рязко очите си, търсеща глъдка въздух, нещо в мен се разкъса. Нещо бръкна в мен, в зоната на маточните ми тръби и все едно ги изтръгна с нож. Нищо не излезе, просто болката си продължи и продължи. Това беше просто продължение на съня ми, което се е повлияло от психиката ми. Трябва да избягам от тази кабина, дори пълзейки, защото в такива моменти е най-страшно ако се събуди Рей. Тя изпитва всичко, което изпитвам и аз, особено на тема сънища. Какво ако това е просто Неин спомен? Какво ако това е Нейната представа за мен, преди да се запознаем?