Животът ми вървеше повече от прекрасно. Концертите ни пълнеха всички стадиони и заедно със феновете се забавлявахме истински. Със Стела постоянно си пишехме или водехме видео разговори във Viber. Липсваше ми, но до някаква степен може би така бяхме по-добре, по-добре за нея. Ако бях в Лондон, щяхме да сме постоянно заедно и нямаше да има време да учи за изпитита й. Тренировките също нямаше да са ползотворни, защото всеки път ми казваше, че щом я закарам в залата, мисли само и единствено кога ще излезе и отново ще сме заедно.
Тази седмица имахме 5 дена почивка и реших да се прибера в Лондон за да я изненадам. Току-що кацнахме и веднага набрах номера й.
- Ало? - Гласът й галеше слуха ми.
- Здравй любов! Какво правиш? - Попитах нетърпеливо.
- Отивам на тренировки скъпи. Ти къде си? - Реших да не й казвам, че съм тук и щях да я забера от залата.
- Аз съмм... във фитнеса на хотела. - Това беше първото, което измислих. - Тренирам и си мисля за теб.
- Харии, тези паузи между концертите са за да релаксирате. Не се преуморявай! - Дори от толкова далечно разстояние (всъщност тя си мисли, че съм далеч) се грижеше за мен.
- Спокойно мила, няма да се преуморя. Ти стигна ли вече до залата?
- Нее, не съм стигнала дори и половината път. - Разсмя се. - Ти кога ще ме научиш да шофирам? - Щях да й кажа, че мога още днес, но се усетих на време.
- Ъммм скъпа, трябва да затварям. Ще ти звънна по-късно. - Затворих веднага, защото милият.женски.глас, който обявяваше полетите проговори и щеше да ме издаде.
Бях се обадил предварително на един от шофьорите ми да ме чака на летището и тръгнах към паркинга, надявайки се той вече да е там. Имах късмет и бързо се качих в колата. Нямах никакво търпение да видя Стела, затова казах на момчето да кара към залата, където приятелката ми тренираше. Някъде по средата на пътя телефонът ми звънна и се изненадах, когато прочетох "My star", защото тя трябва вече да е в басейна, а до колкото знам, не им позволяват да използват мобилни устройства по време на тренировка.
- Да? - Попитах несигурно.
- Здравейте! Амм вие ли сте Хари? - Непознат мъжки глас проговори щом доближих телефона до ухото си.
YOU ARE READING
The Last But The Best
Fiksi Penggemar- Стела, знаеш че винаги бих изпълнил всяко твое желание. Изпълних и последното ти: не съм те търсил, макар че всеки ден се обвинявах за това. Сега обаче се срещнахме без да сме се търсили. Скъпа, това няма как да е просто случайност! - Хари, ти н...
