Планетата Ликург

18 1 1
                                    

В една неизвестна вселена, на планетата Ликург, едно малко същество се родило с името Ти-Ту.

Планетата, макар и малка, за разлика от другите, била най-красивата. Заобиколена от преливащите се тъмно-синьо и светло-зелено. Изпълнена с разнообразни цветя и горещото слънце, огряващо половината от нея. През деня вятърът развява листата на растенията, които издават най-мелодичните звуци, които можеш да чуеш някога. Един малък ултар, направен в чест на мъртвите, имал най-отгоре нещо подобно на кръст, но с голямо кръгче. С всеки изгрев първите лъчи преминават през този кръст и се отразяват в камъните, правейки различни светлинни форми в небето. През нощта огромните камъни отразяват в червеникаво-кафяво деветте великолепни луни. От всяка то хралупите се виждат нещо подобно на малки ярки в различни цветове точки наречени рипци. Рипците били малки, но силни и изпълнени с магия същества, улесняваща живота на населението. Точно в определено време всичко започва да сияе и магията се разпростира по земята като мараня. Нощта се превърна в ден.

Жителите на планетата - ликурги - имали форма на петна, но всяко изглеждало по различен начин, нямало ни едно еднакво, а ако имало, то се различавало с поне милиметър. Изградени от енергия, като всяко принадлежало на определена природна стихия - светлина, лунна светлина, природа, огън и т.н. Те имали така наречената окраска, с която се виждало от коя стихия принадлежиш. Ликургите били едни то най-чистоплътните същества във вселената.Те нямат голям набор от чувства. Жителите познават само любовта на родителите си. Между семействата имала вражда. Всяко семейство, било по-голямо или по-малко, принадлежало към една стихия. Родителите били много стриктни и пазели децата си от другите, с по-различни сили. На тази планета имало повече от хиляда училища. Всяко с прекрасно име и цвят и свързани с определената природна стихия.

13 години Ти-Ту живяла заедно със своите родители, заобиколена от любов, но нещо й липсвало. Чувството, че й трябва приятелско лице. Някой, на който да разчита. Животът на планетата ставал все по-труден. Много от населението измирало от недостиг на храна, но семейството на Ти-Ту не се предавало. То нямало намерение да напуска своя роден дом, макар и на ръба.

Доста пъти Ти-Ту си е мислела какво ли ще стане, ако... ... ...

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jun 16, 2015 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Извънземна любовWhere stories live. Discover now