The Last But The Best

19. Обичам!

ГТС

София беше очарователна. Хапваше си толкова сладко и преди всяка хапка се молеше да не й се лепне на фигурата.

- Соф, някога питала ли си се как от всички милиони фенки, Лиам е избрал теб? Аз например аз не спирам да си задавам въпроса с какво заслужих такова прекрасно момче като Хари. - Реших да подхвана тази тема на разговор.

След кратко размишляване тя ми отговори.
- Всеки ден се чудя мила. - Усмихна се и отново се замисли за кратко - Знаеш ли аз за какво мислех през първите няколко месеца от връзката ни?

- За какво?

- Как да му докажа, че наистина го обичам и не го използвам, защото е известен. - След като каза това, София продължи да се храни, а думите й нахлуха в главата ми.

Няколко пъти съм казвала на Хари, че го обичам още от преди да се срещнем. Фактически аз съм се влюбила в човек, който не познавам. Това означава ли, че го обичам само защото е известен? По тази логика можех да се влюбя в Найл, Луи, Лиам или Зейн, но го направих точно в Хари.

Защо?

Вътрешният ми глас не ми помагаше. Никога не съм избирала умишлено Хари да ми е любимец. Той просто ме привлече. Още от първия момент, в който го видях преди пет години забелязах нещо в него. В последствие това "нещо" се превърна в привличане, а сега мога спокойно да го нарека любов. Винаги съм знаела, че има още милиони момичета като мен, които въздишат по него и никога не съм вярвала, че от всички тях, точно на мен ще казва "любима". Обичам когато ме нарича така! Обичам, че когато сме заедно ми обръща толкова много внимание. Обичам как винаги преди тренировка ме целува и ми казва "приятна тренировка днес скъпа и знай, че ти си най-добрата и ще победиш всички", а след това пак ме целува.
Обичам как сърцето му тупти, когато съм легнала върху гърдите му, докато той си играе с косата ми!
Обичам когато шепне в ухото ми колко ме обича!
Обичам всичко в него! Знам че съм най-голямата късметлийка, защото намерих момче, което се държи с мен като с принцеса, пази ме сякаш съм от стъкло и ме обича, колкото и аз го обичам! Това, че е известен не ме вълнува и не контролира по никакъв начин чувствата ми. Ако утре се събудя и той е едно съвсем обикновено момче, знам че пак ще го обичам!

- Мислиш за това, което казах преди малко ли? - София ме откъсна от мислите ми.

- Обичам го, Соф! Обичам него, а не славата и парите му! - Не осъзнавах колко тихо говоря.