Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

9

Наказанието на Хонгджунг за деня най после изтече и той се отправи към изхода на училището. Напускането му на училищната сграда обаче, беше прекъснато от Сонгхуа, който тъкмо излизаше от учителката стая. Двамата замръзнаха на място, заковали поглед един в друг. Очите на Сонгхуа все още бяха зачервени и леко подпухнали. Той размина Хонгджунг и се отправи надолу по коридора.

- Предложението ми за прегръдка все още важи - каза Хонгджунг загледан в гърба на другия. Той се спря на място и се извърна към Хонгджунг. Отвори уста, готов да каже нещо в отговор, но накрая се отказа и продължи по пътя си.

•••

Хонгджунг търпеливо чакаше в двора на училището, за появата на Сонгхуа. Не се наложи да чака дълго преди да го види как отваря входната врата на училището и се насочва към портите. Хонгджунг застана пред него, препречвайки пътя му. Разпери ръце и застана в очакване. Сонгхуа се взираше в него с подпухналите си очи и се чудеше как да постъпи. Накрая нуждата му за успокоение надделя и той се приближи нервно към другия, преди да обвие ръцете си около кръста му. На Хонгджунг му се наложи да се надигне леко на пръсти, тъй като другия беше по висок с няколко сантиметра, но пък си струваше.

- Момчето което харесвам е пълен идиот -  каза тихо Сонгхуа, заровил нос във врата на другия

- Съжалявам - отвърна Хонгджунг, не напълно сигурен какво да каже. Все пак самия той също беше идиот - Заслужаваш по добро

Не след дълго Сонгхуа се отдръпна, започвайки да се чувста некомфортно в прегръдките на момче, което почти не познава. Стана му още по неудобно, когато за втори път днес му се наложи да изтрие сълзите си пред Хонгджунг. Та те не са приятели, защо се излагаше така пред него?

- Аз трябва да тръгвам - каза Сонгхуа, отбягвайки погледа на другия и с бърза крачка се насочи към портите. Оставяйки Хонгджунг загледан в гърба му, докато не го изгуби от поглед

•••

Вие
Хей
Искам да знаеш, че наистина много съжалявам
Не заслужаваше това отношение
Отговорих ти, защото не исках да нараня чувствата ти, а накрая направих точно обратното
И може би искам твърде много от теб,но
Не мисля, че можем да бъдем заедно, затова може ли да започнем отначало?
Като приятели?
Защото и за момент не съм се преструвал, че ми харесва да си говорим

Беззъб🌑
Добре, може да сме приятели
Но не очаквай да спра да те харесвам от рас

Вие
Благодаря ти
Та
Обичаш анимации?

Беззъб 🌑
Да, може да се каже
Все пак както казах по рано, добрият филм си е добър филм

Вие
И харесваш Дисни филмите с принцеси?

Беззъб 🌑
Не ми се подигравай за това, но да

Вие
Не ти се подигравам
Мисля, че е сладко
Може някой път да ги гледаме заедно?

Беззъб🌑
Забравяш един дребен детаил
Аз не искам да знаеш кой съм
Особенно сега когато ме отразя напълно

Вие
Добре щом не искаш, няма

Беззъб 🌑
В момента съм зает, така че ще ти пиша после

Вие
Добре, ще чакам