Хейлийн Блекфол вървеше по притихналия коридор . Черните и ботуши стъпваха почти безшумно по огледалния кварц. Прецизното острие на меча и се полюшкваше в такт с всяка нейна крачка , отразявайки първите лъчи на слънцето. Покритите и с мазоли от дългата езда ръце , смъкнаха черната качулка скриваща лицето и. Малки кичури медено кафеви коси се разпиляха по челото и ,гъделичкайки малкия разрез минаващ над клепача и.Тиха като котка, тя се изкачи по стъпалата водещи до тронната зала . Дългия плащ се развя зад гърба и , когато двама от стражите с безизразни лица , открехнаха каменната врата. Миризмата на разлагаща се плът я лъхна в лицето , карайки цялото и тяло да настръхне. Тя пристъпи напред , забила поглед в огледалната повърхност на изпръскания с кръв кварц. Усещаше сините очи на краля върху себе си. Сякаш прогаряха дупки в нея. Прегъна коляно пред него за първи и последен път , вдигайки поглед към каменния трон на който седеше . Но на трона не беше онова усмихнато деветнадесет годишно момче с небесносини очи , в които гореше пламъка на живота. Нямаше я онази леко наперена физиономия , която познаваше от детинство. Златно русите му коси не бяха сресани както обикнвено , а вместо това на сплъстени кичури се спускаха по челото му , прикривайки изпитите му от цвят сиви очи. Хейлийн усети как дъхът и секва в гърлото. Пред нея не стоеше момчето което познаваше. Нямаше го едва преди месец коронования крал. Виждаше само един жив труп , с хлътнали от слабост очи , мършаво тяло и корона , с искрящи рубини на главата му.
- Стани - каза тои , а думите излязоха от побелелите му устни като шепот.