SOS!

8.

На сутринта се събудих. Но не като нормалните хора...
Бях на пода. До мен беше Дамби, на обратната страна обаче. Аз, гушнала крака й и тя, гушнала моя...

Надигнах глава и се огледах. Кук и Сикс естествено бяха спокойно гушнати на дивана. Имаше още някои хора по пода, едни по масата, други под нея...

Погледът ми обаче се спря на Юнги, който с чашка кафе просто се бе облегнал на стената и гледаше към мен.
От своя страна аз станах внимателно, без да будя Дамби и веднага усетих главоболието в следствие на целия алкохол, който бях погълнала преди часове.
Минах покрай Юнги, без нищо да му казвам и отидох в стаята си. Ясно ми е, че никой няма да се събуди скоро.
Взех си бърз душ, преоблякох се и се оправих, след това слязох е кухнята. Направих си кафе и отпих от него. Тишината при мисълта, че вилата е пълна, направо ме убива.

Отпих още една глътка от кафето си и се заех с разчистването на кухнята, за да мога да направя палачинки.

Юнги реши да ме удовлетвори с присъствието си.

- Добро утро, принцесо. Как се чувстваш след двете шишета водка, които изпи?

- Каква водка.. колко?! - това ме накара да се обърна към него, гледайки го като гръмната.

- Не помниш ли? Не помниш, че се целунахме? Толкова ли знача за теб.. Вчера твърдеше друго.

- Юн, ако това е някаква шега, моля те, спри. Не ми е забавно! Дори не те намирам за привлекателен.

- Ауч...

В последствие призна за тъпата си шега и започнахме да си говорим някакви неща за работа докато правя палачинки.

Час по-късно всичко бе готово и само чакахме спящите красавици и жабите принцове евентуално да се събудят и да хапнат.

Юнги отиде да си вземе душ и аз останах сама.
Или поне така си мисля. Докато не усетих чифт ръце да ме хващат за кръста и да ме обръщат.

И в момента, в който зърнах Техьонг, се подпрях на плота и се ококорих. Защо толкова рано и защо на мен?

- Палачинки ли надуших?

- Ако ме пуснеш може и да хапнеш, шефе.

Той просто игнорира думите ми и ме повдигна, оставяйки ме да седна на плота. Без да скъсява разстоянието между нас се протегна, взе си палачинка и отхапа.

А аз се панирах страшно много.

- Моля те, махни се, така не мога да сляза. - естествено глупавият ми опит да го избутам и да сляза не проработи.

- Нужно ли е да слизаш?

- Да. В хола ето там е пълно с хора.

- И си мислиш, че ако някой ни види ще стане война нали?

- Точно така!

- Но ние не правим нищо.. все още. - и с тези си думи започна бавно да доближава лицето си към моето.

- Ама.. Недей.. Виж аз-

- Какво става тук? - щом чух този познат глас веднага слязох и се обърнах, сякаш върша нещо. Техьонг от своя страна не помръдна.

- Добро утро и на теб, Кук. Оуу и Дамби се е събудила. Има палачинки. - каза той съвсем спокойно, отвори един шкаф над главата ми, взе си чашка за вода и се дръпна.

...

- Момичее, какво ще правиш.. - Дамби въздъхна след като се заключихме в стаята и й разказах всичко. От предната вечер до тази сутрин.

- Никаква идея. Не знам защо все става така.

- Ник, според мен трябва да започнеш да го избягваш повече. Дойде ли, махни се. Ако се пробва да говори с теб гледай да съкратиш максимално разговора. Просто го избягвай, да видим какво ще направи тогава.

- Права си. Ще опитам..

- Ще бъде интересно.

- Съгласна съм.