Пропуснати от Смъртта

Глава 31

Пълен хаос. Само така можеше да се опише ситуацията.

Силната сирена не спираше и пронизваше ушите на всички. Нищо друго не можеше да се чуе. Болката в главите на хората не ги оставяше намира, колкото и да се опитваха да го заглушат.

Лукас тичаше с всички сили и даваше знаци на лагерниците да се качват на кораба. Размахваше с ръце във въздуха, буташе хора, удряше ги, за да го забележат. Радарът в джоба му вибрираше все по-силно и по-силно, известявайки го за наближаващата опасност.

"Кога ще спре това нещо?! Почвам да губя слуха си!"

Момчето се обърна и вече мъртъвците се виждаха от другия край на пристанището. Приближаваха с бясна скорост и Лукас осъзна, че вече не е възможно да се разминат без битка.

Хиляди мисли минаваха през ума на момчето. Да се бият или бягат? Да спрат звука или не? Дъглас му беше дал заповед да се качват на кораба, но щяха ли да успеят?

Вече усещаше кръвта от едното си ухо. Болката ставаше все по-непоносима и той замръзна на едно място. Не знаеше повече как да реагира.

"МАМКА МУ! Защо не мога да мръдна?! Главата ми ще се пръсне!"

Отново силна вибрация от джоба му. Не му трябваше да поглежда устройството, за да види колко са се доближили мъртъвците. Не бяха на повече от 700 метра от тях и вече някои от лагерниците ги забелязаха. Паниката започваше да се разпростира и едни тичаха към кораба, а други се готвеха за битка.

Лука бавно си пое въздух.

"–Искаш да станеш като мен?
–Естествено, че искам! Ти винаги помагаш на всички и си невероятно силен.
–Ще трябва доста да тренираш.
–Но...
–Какво?
–Аз нямам талант. Не съм като теб или Марк. Колкото и да се опитвам нищо не ми се получава.
–Глупости! Полагай труд и все нещо ще се получи. Ако имаш силна воля и най-голямата ти слабост ще се превърне в сила! Оттук нататък болката ще бъде твое ежедневие и вярвам, че си способен да се справиш с нея! Бий се дори, когато е отчаяна ситуацията! Само така ще я поправиш!"

И издиша. Отпусна ръцете си, позволявайки звука да навлезе напълно в главата му. И от второто му ухо потече кръв, но вече не го интересуваше това. Трябваше да се концентрира.